„Джунглата на скакалците“ на Андрю Смит

Апокалипсис на съзряването

1-212352_b   Случвало ми се е да чета много деликатни книги, а също и доста „разпуснати“, ако говорим за младежките стълкновения с израстването. Аз лично предпочитам дързостта и истината, която научаваш от първа ръка. Шестнайсетгодишните няма как да ги поставиш в клетка и да очакваш всичко да е мирно и тихо. Почти всичко е свързано със секс и свобода, стихийност и експерименти с нещата от живота. „Джунглата на скакалците“ („Deja Book“, 2018, с превод на Надя Баева) наистина отива към крайната точка, също като при опънат до скъсване ластик, и изобщо не се съобразява с някакви строго установени норми. Но далеч не скандализира, а ти показва нещо обичайно, съвсем типично за живота на тийнейджърите. От погледа на един родител младежката дързост би изглеждала като прекалена надменност, съчетана с голяма доза глупост. Но когато растеш и целта ти е да опиташ от всичко, което те вълнува, решението е да действаш като динамо, както прави и нашият герой Остин Шчерба. Той се заема да пише история така, както никой не се е осмелявал, защото истината трябва да възтържествува, макар резултатът да е груба смесица от младежки ентусиазъм и срамни откровения. Андрю Смит му дава толкова лелеяната свобода и го пуска в битката на живота, за да намери себе си, докато в същото време чума 412Е започва своя поход под формата на чудовищни богомолки. Тази история трябва да бъде разказана и Остин Шчерба се заема с нелеката задача.

   Всъщност романът е груб, нестандартен и изпълнен с препратки към противоречивата американска история. Действието се развива в малкото градче Илинг, Айова, където приятелите Остин, Роби и Шан растат под вещите наставления на лютеранските си наставници. Правилата са „спуснати от небето“ и неща като мастурбация и хомосексуалност не намират добър прием. „Доказателството“ се крие в слабите армии и загубените битки. Може би. 🙂 Остин и Шан са нещо като гаджета, а Роби е добрият приятел в компанията. Връзката между тримата е особена, което създава известно объркване в сърцата на всички, и най-вече в Остин. Тепърва ще опитват от всичко и ще действат като динамо, както казват самите те. Смит е избрал да бъде забавен, човечен и непосредствен, влагайки не малка доза хумор, което добавя доста плюсове към иначе класическата тема за порастването. Невероятно е как от обърканите мозъци на група хлапета могат да произлязат куп истини за отношенията помежду ни и реалността, в която живеем. Нищо че тази реалност, както е в случая, се преплита с фантастичната идея за нашествие на чудовищни буболечки. Бушуващи хормони, изпитание на чувствата, трудни избори, сложни отношения – всичко това се преплита по невероятно забавен начин и доставя не малко удоволствие на читателя. Погледнато отстрани, нещата изглеждат повече от абсурдни, но се знае, че никой строг историк не би ни занимавал с пикантерии, когато нещата са прекалено сериозни. Не е като да си на мястото на Остин Шчерба и да държиш на истината с всичките ѝ щекотливи подробности. 😉

   „Джунглата на скакалците“ е колкото странен, толкова и вълнуващ роман, в който има достатъчно хумор, за да напълни една глава с добро настроение. Някои неща така и не намират своето разрешение, но останах доволен. Ако ще се забавляваме, нека да е с бурен смях и изцапани гащи, нали така? 😀

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s