„Артемида“ на Анди Уеър

Лунни приключения

   В едно интервю прочетох, че и самият Анди Уеър не е очаквал възторжени отзиви за „Артемида“ („Бард“, 2018, с превод на Милена Илиева). Приказката му с „Марсианецът“ наистина си беше приказка и малко хора могат да го оспорят. А и аз страшно много харесах първата му книга и години наред се настройвах за нещо наистина потресаващо силно като история. Представете си учебник по физика или химия, написан като приключенски роман, наситен с хумор. „Не разбрах доста неща от техническо естество, но много ми хареса!“ 😀 Очаквах нещо подобно и от този роман, но нещата се развиха в друга посока. Луната е позната територия, несъмнено, и един любител на фантастиката би се чувствал доста комфортно. Няма атмосфера, гравитацията е 1/6 от земната, технологията е пригодена за съответните познати условия. Пък и до нея се стига доста по-лесно и бързо, което предполага търговски отношения със Земята и многобройни туристи, които искат да си направят кефа. Изненадата е по-малка, но пък има чудесна история за разказване. Освен това нещо непременно ще се развали и всички лунни жители ще го почувстват доста осезаемо. 🙂

   Главният заподозрян е контрабандист на име Джаз Башара, която е намерила своя ниша в Артемида – нещо като град, курортен комплекс и бизнес център в едно. Въпреки спорната си „професия“, Джаз се справя добре, но богатството все и убягва. Затова продължава да си живее в маломерна стаичка в най-бедната част на града и да печели като куриер. Но пък има приятели навсякъде и просто трябва да използва всичките си предоставени шансове. Един ден получава задача да саботира местна компания, за което ще получи баснословна сума, която ще ѝ отвори вратите към лукса и добрия живот. Но където има бизнес, има и бизнес интереси. Джаз се забърква в опасна игра, от която зависи оцеляването на лунната колония. Тук Уеър не влага кой знае колко хумор, но пък интригата е налице. Героинята му е доста симпатична и се бута доста често между шамарите, което от своя страна създава усещането за напрегнато развитие в сюжета и доста изненади. Приятелчето от Земята също е добре вплетено в историята, въпреки че всъщност си стои на заден план.

   Много от ключовите идеи в „Артемида“ са наистина любопитни: Кения се е превърнала в космическа сила, заради бизнес нюха на една смела жена; разплащателните средства, които нямат връзка с традиционните валути от Земята; хитрините в техническото обезпечение на града; „музейните“ площи от мисиите на Аполо; йерархията, която поставя препятствия, но и насърчава към някакво „издигане“ чрез добри идеи. Уеър е доста напоителен в описателната част, което помага на читателя да се „внедри“ по-лесно сред лунните жители и да разбира проблемите им. Има го и лекторското отношение, заради многобройните технически подробности. Но пък кой би се стресирал, ако е чел „Марсианецът“? Други неща „издишат“, като мащабът на историята, (т.е. няма достатъчно епичност), потенциалът, който може да се „измъкне“ от спътника на Земята. Като цяло книгата носи заряд, но е далеч от класата на големия си събрат. Просто няма как да избухна в овации.

Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5

Други ревюта:

Книголандия
Приумици