Сърце на отмъщението
Имах доста време да осмисля първите две книги на младия автор Иво Христов. Щом разбрах, че пише в жанрове, които харесвам, реших да проследя творческите му изяви от самото начало. Друг път не съм го правил и усещането е странно, защото той се намира съвсем в началото на желаната от него кариера. Шансът му е предоставил възможност да публикува първите си произведения на крехка възраст, без да е отработил собствен стил и да е придобил достатъчно усет към чисто техническото изпълнение. „Приятелите умират заедно“ и „Животът не струва пари“ ми показаха до известна степен в каква посока се движи, така че любопитството ми е възбудено. „Тя е моя“ („Гаяна“, 2016) е третата му книга – новела за любов, надежди и грозното лице на страстта. Както и в предишните му произведения, и тук се усеща личната основа зад текста. Иво Христов все още влага доста от собствените си концепции за добро и зло, излага принципи, в които вярва и се старае да ни насочи към важните неща в живота. Всичко това се предава с трилърови елементи, малко хорър и много драма. Ще кажа, че все още не виждам писателя Иво Христов, но ме чакат още три книги, написани след настоящата новела. Ще прочета и тях, разбира се.
Седрик Пелимор е на път да разбере, че се е влюбил и за него ще има само една причина да живее, макар да е само на четиринайсет. Той пише истории на стара пишеща машина и ги продава на съучениците си. Един ден се сблъсква с нея – шестнайсетгодишно момиче, което се съгласява да прочете нещо негово. Младостта е дива, както се казва, и Седрик осъзнава колко много е хлътнал по Бренда. Думите му се изливат като водопад на белия лист, за да спечели сърцето ѝ. Проблемите вкъщи отиват на заден план и той се съсредоточава в новата си цел. Всичко би могло да се развие по прекрасен начин, ако не беше замесен престъпник. Изоставен от своята любов преди двайсет години, един преуспял в престъпна среда мъж крои планове как да получи възмездие. Целта е майката на Бренда, която е взела „неправилното“ решение. Планът е жесток и смъртоносен, но какво би очаквал човек от наранените сърца?
Новелата е „стегната“ и доста бързо се чете. Някъде ми се видя доста разпокъсана и наивна, но краят като идея си заслужава. Харесва ми да се сблъсквам с литературни психопати и тяхното мислене. Иво Христов явно се е насочил именно в тази посока – персонажи с нестандартен начин на живот и, често, престъпни идеи. Ако теглим чертата, може да се окаже, че проблемът на всичко се крие в любовта и нейните несигурни идеали. Това е вечна тема и, естествено, разглеждана в безброй произведения. А пък аз вече мисля за следващата книга на Иво Христов. 🙂
Оценка от Книжен Петър: 3 / 5
Книжен Петър 