„Война на световете: Изтреблението“ на Стивън Бакстър

Новата война обещава погром за човечеството

 1-211231_b  Ако не сте чели оригиналната класика „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, не започвайте тази книга, защото е директно продължение и носи със себе си тежестта на  далечния си първоизточник. „Война на световете: Изтреблението“ („Бард“, 2018, с превод на Милена Илиева) всъщност е алтернативна история, запазила духа и писателското въображение на Уелс, обогатявайки неимоверно много идеята му отпреди 120 години. Книгата на Бакстър е и ретро фантастика, която ни среща с актуалните за времето на действието специфични особености, наред с цяла плеяда светила на науката, политиката и военното дело от началото на 20 век. Страшно удоволствие ми направи тази „намеса“ в живота на популярни личности като Уинстън Чърчил, Чарли Чаплин, Зигмунд Фройд, Томас Едисън и останалите, влезли в полезрението на Бакстър. Някои „факти“ за тях от алтернативната история са наистина прелюбопитни. Освен това марсианците доставят и така необходимите подобрения в науката и технологиите, за да превърнат Първата световна война в доста интересен момент от сюжета. Просто нямаше как да не прочета тази книга, наистина.

   Минали са тринайсет години от първата инвазия на марсианците. Човечеството се съвзема, но продължава да е в плен на собствените си интереси, може би защото самата природа е ликвидирала опасността, която то по никакъв начин не би могло да преодолее със собствени сили. Затова пък изоставените извънземни машини стават причина за бум в технологиите и дори „Титаник“ се сдобива с облицовка, която го спасява от айсберга. Англия пък се е сдобила с диктатор, който присламчва с договор наперената Германия, тръгнала да превзема Европа. Тук французите трябва да се примирят с колонизаторите си. На фона на всичко това, героят от първата война Уолтър Дженкинс не е толкова спокоен. Дори публикува книга, която се приема с доста резерви и го превръща в посмешище. Но Марс е пред ново приближение и астрономите регистрират притеснителни маневри на повърхността му. Никой обаче не отдава сериозно внимание на това и дори очаква разгром над марсианците, ако те се осмелят да предизвикат Англия. Да, ама те също са научили урока и пристигат с мощта на подобрените си машини. Втората война започва.

   Ясно е, че малко продължения на класики се приемат безрезервно. Аз също си имах своите опасения, най-вече заради обема на книгата на Бакстър. „Изтребление“ обаче ме изненада доста приятно, не само заради споменатите любопитни подробности по-горе, а и защото разтваря по-широко вратите към бижуто на Уелс отпреди 120 години. Идеята за нашествие от друга планета е била достатъчна на писателя от онова време, за да убеди читателите си, че е добър в това, което прави. От своя страна Бакстър трябва да спечели доста по-придирчивите съвременни читатели. Затова и книгата му е истинска съкровищница от исторически факти, които умело са впрегнати за целите на сюжета. Нашествието променя историята, но не променя историческите личности, включени в нея. Това дава този тласък на въображението, който стига връхната си точка в последните стотина страници. Изненадата е  включването на Венера и Юпитер в уравнението, което носи със себе си само позитиви. Обаче със стилистиката трябва да се свиква, несъмнено. Наскоро препрочетох „Война на световете“ и ми оставаше само да си припомня писателските прийоми от онова време, за да навляза отново в историята. Книгата на Бакстър определено си заслужава прочита!

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Други ревюта:

Книжни криле
Книголандия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s