„Бразилски храст“ на Велина Минкова

Интимната прическа на отминалото време

1-213306_b   Ако сте прочели малката и спретната книжка „Доклад на зелената амеба за химическия молив“, няма как да не се изпълните с любопитство и към този сборник. Минаха години, а още се усмихвам на онази история за седмокласничката, която описва своите перипетии на пионерски лагер в Северна Корея. Велина Минкова не пише много, но си личи, че влага в историите си доста повече, отколкото може да се побере в един разпокъсан спомен, готов за пренасяне върху хартия. Чел съм изключително много разкази от български автори и рядко попадам на толкова естествен и свеж поглед към определени събития и случки. Каквато и да е историята зад написването на разказите, резултатът е наистина впечатляващ. Ако срещнете Велина някъде и си поговорите дори само за минута, ще разберете не само защо се вълнувам, но и защо държа да прочета всичко, което е написала и ще напише в бъдеще. „Бразилски храст“ („Колибри“, 2018) носи името на интимна прическа, което на пръв поглед е доста провокативно заглавие, но истината е, че съдържанието носи съвсем друго усещане.

   Само си представете как приемаме незначителните случки, които бързо забравяме, понесени от вихъра на собственото си битие. Времето препуска и новите събития се вкореняват в главите ни, променяйки настройката, а понякога целият ни живот. Велина „препуска“ назад и грабва някоя ежедневна история, шепа впечатления и с намигване приготвя магическа отвара, която поднася с обезоръжаваща усмивка. Там някъде има златна рибка на име Фиш, която изпълва с обич и дарява щастие по странен и непредсказуем начин. Ако отскочим до Франция, ще ни „накацат“ куп идеи за промяна на интимната прическа, насред революционни настроения, любовни трепети и разочарования. Със сигурност ще съзрем идилията в детските очи през едно бурно соц време, когато дребните удоволствия и пакости са повод за усмивки и премеждия. Някъде по българското Черноморие ще изникне Джудаса – грозноват, но легендарен гигант, в когото може да се влюби всяка жена. А може ли „хамалска“ история да те върне към едни щастливи мигове, прикрити зад купища стари вещи и боклуци? А дали Америка ще се окаже доста по-различна, когато наистина я посетиш?

   Може би са ретро като сюжети и пълни с идилични спомени, но тези разкази задават перфектната настройка на читател като мен. Навсякъде звучи мелодия с определен ритъм. Срещам името на определена група и посягам да си я пусна на лаптопа. Последният дори отговаря на мой въпрос, който съм си задавал многократно през годините. Може би не изпитвам точно възхищение от всичко поднесено, но съм адски доволен от това кратко пътешествие, разположено на 160 страници.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Тебешироздания

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s