„Градът на скелетите“ на Анна Гюрова

Легенди и мистерии

   Много се вълнувам, когато подхващам нови за мен автори на разкази. Дали ще се изненадам приятно, зависи от моята и авторовата фантазия, както се казва. Това е един процес на опознаване, в който има доста егоизъм и мрънкане за определени сюжетни решения и герои. Сборниците обаче са до толкова натъпкани с идеи и настроения, че винаги намирам своето в тях. „Градът на скелетите“ („Гаяна“, 2017) е разделен тематично, което предполага и различни типове истории. Много обичам изненадите, затова се доверих на Анна Гюрова и получих в замяна куп прекрасни разкази и легенди. Ето тук е новото – легендите. Похватът е познат, но самите те са нови и не бих ги чул от никои уста, колкото и да обикалям света и да разпитвам местните хора. Бих казал, че сборникът е една чудесна компилация от легенди и мистерии, която обогатява неимоверно много българската жанрова литература. Но да видим какво имаме…

   Сигурно всеки е запознат с най-известните митове и легенди още от училище. Тук акцентът е върху „нови“, защото става въпрос за герои и богове, които никой не познава. Те са групирани с общото име „Неслучени легенди“. Не знам как е хрумнала идеята на Анна Гюрова, но реализацията наистина е впечатляваща. Написани с подходящ стил и развити почти до съвършенство, легендите предават своето мистично знание с почерка на убедителен разказвач. Най-голямо впечатление ми направиха „Черни птици“ и „Легенда за черното езеро“, а „Истината за черните котки“ съвсем искрено ме развесели. Трудно ми е да пиша за подобни творения, но ще кажа, че изглеждат съвсем достоверно от гледна точка на жанра.

   Втората група разкази носи общото име „Истории за необикновените“ и, според моето скромно мнение, са си доста чудати. Всъщност всички имат едно общо качество – отговарят на въпроси, които биха си задали хора с интереси към тайните на човешката природа, душата и невидимото. Някои от историите са много добре разработени като идеи, макар тематично да бягат от онова, което би ми направило наистина голямо впечатление. Първият пример е „Крадецът на кости“. Тук странен особняк търси една пета от човешката душа. „Перата на ангела“ пък отива по-далеч. Като се замисля, няма начин да не станеш „грешник“ в един момент. „Автопортрет“ е от същия калибър. „Селото на прелюбодейците“ разглежда до болка позната тема. Наказанието в случая всява респект. Ако трябва да оценявам по усещане, „Островът на Батериола“ с положителност е един от най-хубавите. Необикновена история за млада жена, която разкрива тайните на миналото си. Личи си, че „Писмо до Ърнест“ е вдъхновен от Бредбъри. Закон за забрана на фантастичното? Винаги може да очакваме нещо подобно. Както се казва, въображението може да роди каквото си поиска, но хората трябва да внимават как ще го интерпретират. „Технология на чувствата“ е от онези идейни разкази, които напомнят за човешките слабости и въжделения. Различни хора, различни идеали, но пък никой не може да се замести усещането за единение, което ни събира заедно. „Зрелища“ е нагледен пример как ни влияят човешките слабости. Според мен всеки писател би разработил подобна чувствителна тема. „Семейни традиции“ влиза с гръм и трясък в ума с неделикатна история за последиците, които грозят обикновените хора в нездрава обстановка. Последният разказ ми се стори доста объркващ.

   И стигаме до „Мистични истории“, нещо познато и любимо като усещане и въздействие. Тази част от сборника ми достави голямо удоволствие: пъплещи страхове, странни места и таен живот, за който не подозираме. Докато „Проклятието на сянката“ е просто страшен, а „Момчето, което виждаше в тъмното“ и „Градът на скелетите“ – наистина мистериозни, то „Смърчова история“ може да се приеме като особен поглед. Тази история е наистина впечатляваща. Но нищо не може да се сравни с „Изповедта на един урод“. Няма да подсказвам нищо, просто трябва да се прочете. Достатъчно е да спомена, че е вдъхновен от Едгар Алан По. „Дневникът на лейди Мериан“ пък е достоен финал на чудатия и богат на емоции сборник. За човек, който обожава хорър истории, последната част звучи като откровение. 🙂

   Усещането ми е, че Анна Гюрова може да напише още куп изключителни истории. Вече има добре отработен и увлекателен стил на писане, навлиза смело в избраните теми и не се страхува да експериментира. Повечето текстове в сборника ги приех като изненадващи. Точно това се иска, за да се поддържа интереса в един читател. Дори и кратки, историите въздействат и развихрят въображението. С удоволствие ще очаквам нещо друго от нея.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Книжни криле
Под моста
Анна Хелс
Светът на ужаса
Lostov