„Всичко, което не помня“ на Юнас Хасен Кемири

Изпитанието на спомените

1-212528_b-001   Трябваше малко да помисля, преди да започна да пиша. Да подредя всеки спомен, всяка сцена и личност, за да възстановя цялата картина. Тук-там има неясни образи, които изплуват като мираж, парченца действителност, смесени с фантазия. Спомените се напластяват, сливат се или се деформират, докато не се получи нещо коренно различно. „Всичко, което не помня“ („Матком“, 2018, с превод на Мария Змийчарова) е като игра на спомени, едно непрестанно търсене из податливите човешки умове, „замърсени“ с принципи, желания и страхове. Кемири създава нестабилна основа на произведението си, но смело поема по пътя на спомените, изграждайки образа на героя си. Самуел е изгубен физически, но личността му витае наоколо, скрита в мислите на неговите роднини, приятели и познати като парченца от пъзел. Тук истината не е кристално чиста като водата в планински поток, поне докато са намесени човешките слабости и пороци.

   Самуел вече го няма и не може да разкаже онова, което го вълнува, какви чувства го спохождат и какво мисли за хората в живота си. Това е историята му, разказана нестройно, на късове от хората, които го познават или са му повлияли по някакъв начин. Така е написана и книгата – в началото неясна и объркваща, докато на повърхността не започват да изплуват всичките му отношения и връзки. За да разбереш какво се случва, трябва да анализираш характерите на участниците в този своеобразен разговор, да разбереш кои събития са важни за историята и кои са плод на объркани и манипулативни умове. Различни гледни точки, различни изводи. Докато мистерията се разплита, Самуел заживява втори живот на страниците. Приятелство, любов, раздели – един вихър от чувства и преживявания не по-различен от този на всички останали, но осмислен по начин, почти невъзможен за анализиране. Версиите се редят една след друга, а зад всичко прозира страхът и вината.

   Несравнимо богата на усещания и чувства книга, която не може да се прочете „просто така“ и не може да се осмисли само с няколко думи. Кемири е избрал много труден подход към читателите. Като че всичко е част от някаква измама, игра на паметта, битка с изчезващи и размити спомени. Но във всичко прозира един ясен и деликатен смисъл – този на искреността в отношенията и принадлежността към човешкото, което никога не трябва да губим.

   Странно ми е да оценявам такива книги. Една смърт провокира скрита емоционалност, боричкащи се усещания и връща към спомените. Какво сме изгубили, докато демонстрираме своята егоцентричност и принципи? Кемири търси и дава отговорите. Трябва да спрем и да помислим, докато не е станало твърде късно. Особена, но чудесна и размисляща книга.

Оценка от Книжен Петър: 4.7 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s