„Ной“ на Колийн Ливингстън

Потопът идва и Ной запретва ръкави

1-58765432   Казват, че Ной си е свършил работата, като е прибрал в „ковчега“ семейството си и двойки животни от всички видове. Това е историята. Ами ако беше взел друго решение? Ей така, за разнообразие, за забавление, или просто защото е имал опак характер. „Ной“ („Сердика ИТ“, 2015) е книга-игра и, съответно, трябва да служи за целите на смеха. Но пък не е особено детска и не предоставя някакви поуки. Затова и се разходих из лабиринта на изборите, за да отморя. Докато следиш къде ще те отведе всеки от различните сюжети, прочиташ не повече от десетина страници. Всичко е забързано, непосредствено и с препратки към злободневната ни, но ограничена и смехотворна действителност. Съвсем лесно е да се досетиш за какво иде реч, така че нещата опират до едното приключение и дозата настроение за разтуха.

   Всъщност книгата няма претенции за нищо. Не мога да кажа, че е съм недоволен, защото така или иначе не съм се подготвял за нещо специално. И така… Ето го Ной – човек със своите слабости и непретенциозен живот. Един ден чува глас от „никъде“, който го пренася от идилията в шезлонга и питиетата в истински божи армагедон. Ако питате Ной, той си е поживял добре и нищо друго не му трябва. Сега обаче трябва да запретне ръкави и да построи кораб (може и космически), или да се оттегли в пещерата, или да се окопае в бункер. Типичното човешко безразсъдство е на път да промени историята до неузнаваемост, а Ной е на първа линия и му трябва помощта на читателите. И, да, това е книга-игра, съответно краят (трагичен или не) е в ръцете на четящия.

   Всеки би забелязал, преди да започне да чете, че книжката има интересно оформление и тук-там се мъдрят малки текстове за повишаване на настроението. Всъщност повечето от тях не ми допаднаха, защото не допълват по никакъв начин историята и… ами не водят до никъде. Малко претенциозен съм, то това си се разбира от само себе си. Иначе като цяло не съжалявам, че я прочетох. Сам бих предложил по-богати сюжети и малко по-разчупени „хуморезки“, но нещата са такива, каквито са.

Оценка от Книжен Петър: 3 / 5

Други ревюта:

SciFi.bg
Книжни криле
My_Life

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s