„Майските рози“ на Дот Хъчисън

Любовта на убиеца

1-210934_b   Мина доста време от прочита на „Градината на пеперудите“, но така и не успях да се откопча от притегателната ѝ сила и влияние. Просто Дот Хъчисън се оказа добро попадение за мен. Трудно е да влезеш под кожата на един психопат и да успееш да изстискаш от ума му онова, което го вдъхновява. Пък и пеперудените момичета свършиха доста от „черната работа“, за да не скучаят читатели като мен. „Майските рози“ („Millenium“, 2017, с превод на Елена Павлова), мисля си, е по-ювелирна и ненатрапчива. Очаквах нещо типично, което да ме настрои като при предната книга, но Хъчисън явно е решила да наблегне на нещо различно. Макар и продължение, романът настройва в друга посока. Изстрадалите момичета могат да поемат по своя труден път и да се отърсят от преживяния кошмар, а читателят се настройва за драмата на изцелението. Това също го има, но замесено с поредните случаи със сериен убиец. Книгата ми вървеше доста бавно, да си призная, и това ме накара да погледна по друг начин на новата история. Настройката наистина се оказа важна, защото тук нещата стоят на различна плоскост.

   Може би времето лекува, но и изстисква от живителните сокове, с които преживелите трагедия се опитват да запълнят празнината. А загубата на Прия е непрежалима. Момичето израства с мисълта за убийството на сестра си, с която е създала силна емоционална връзка. Пораженията са видими, но трябва да живее някак и за това помагат трима специални агенти на ФБР. Те са тези, които трябва да открият убиеца на седемнайсет деца, едно от които е сестра ѝ. Хъчисън разстила историята постепенно, споделяйки разказа между Прия, един от агентите и жестокия психопат. Може да се каже, че действието е мудно и разтеглено, за да се вмести повече от обстановката, в която живеят героите. А всички очакват да попаднат на наистина важна улика, с което ужасът да приключи. Освен това последствията от Градината все още отзвучават, но така и не напускат замесените. Единственото обаче, което се случва, изобщо не е за пренебрегване. Прия има „обожател“, който ѝ оставя цветя, за да напомни за жестоките си деяния. Явно има връзка, но никой не разбира каква.

   И в „Майските рози“ Хъчисън разглежда отблизо вътрешния свят на героите си. Потенциалът на книгата обаче е „размит“ от множеството придружаващи истории, които не намират достойно място при развръзката. Трудно ми е да определя дали наистина ми хареса, но съм убеден, че нещата можеха да бъдат и по-добре представени. Все пак не мога да пропусна третата, книга от поредицата, която вече е на линия в книжарниците. Ще стискам палци за силна история и вълнуващи обрати.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

Аз чета
PAPILIA DUIS

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s