„Аз, котаракът Шеви и най-младият дядо на света“ на Кирстен Джон

Много шантави и много забавни приключения

1-213529_b   Много неща се случват, без да имат прилично обяснение, особено в главите на няколко хлапета, които изживяват своето шантаво детство, пълно с приключения и разни невероятни проблеми. С удоволствие и аз бих изживял още едно такова, макар да знам, че това връщане към младостта си има и своите минуси. Е, не бих избягвал момичетата, както прави единайсетгодишния Паул Пастернак, но това са бели кахъри за мен. Но пък бих си мечтал за фантастични сюжети като в „Аз, котаракът Шеви и най-младият дядо на света“ („Фют“, 2018, с превод на Мила Георгиева Петрова). Отново чудесен избор на съвременен детски роман, който чудесно допълва десетките класики, които всеки е чел или поне знае за повечето от тях. Просто времето е различно и на всяко хлапе би му било приятно да прочете нещо адекватно на времето, в което живее. Училището ще запълни остатъка – любимите на всички детски книги от последните сто и петдесет години. Вече минах през доста забавни четива и мога да съм сигурен, че ако препоръчам нещо на някое хлапе, то ще си прекара чудесно с книгата.

   Ето го и него – единайсетгодишен хлапак, който си има обожателка. Паул обаче си има далеч по-добри забавления, отколкото да си говори с влюбената Джил. Може би като я игнорира, ще покаже отношението си на пораснало момче и тя ще го разбере. Но това е едно на ръка. Днес нещата са по-особени, по-странни, дори изумително странни. Паул ходи в старческия дом всяка неделя да види дядо си. Някак дядо му възприема всичките тези грижи за натрапване и, едва ли не, се нуждае от помощ. Докато останалите му съседи си играят ролите на дядовци и баби, той забърква разни смеси и изобретява това-онова. Така се чувства щастлив. Другарче му е престарял двайсетгодишен котарак на име Шеварднадзе (да, като онзи от СССР). Тази неделя обаче нещо се обърква и Арнолд изпива по погрешка някакъв особен тоник, предназначен за котарака. И, да, много щури неща могат да се случат, ако дядо ти се върне в младостта си, но без да забравя последните осемдесет години, през които е живял предоволно и щастливо. Е, проблемът тук идва малко по късно: подмладяващото лекарство има странични ефекти като малко повече раздразнение и… заострени зъби.

   Необичайният сюжет всъщност не е толкова необичаен, защото го има под път и над път. Но пък Кирстен Джон е наясно с това и запълва книгата си разни щури неща и приключения, чрез които всяко хлапе би се забавлявало, въпреки че няма как да се случат. Обитателите на старческия дом са истински чешити, а пък малката Джил май е надраснала възрастта си. Всъщност не – Джил е просто естествена и знае какво иска. Може би е научила повече и е внимавала в училище. Цялата тази тайфа прави от книгата едно чудно забавление за подрастващи хлапаци. Да не забравим и котката, която в един момент става най-кръвожадното котенце на света. Просто нямаше как да не ми хареса! 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s