„Емилия на дървото“ на Бернхард Хагеман

Каузата за дървото

1-212790_b   Дори и без достатъчно хумор една детска книга може да привлече внимание. „Емилия на дървото“ („Фют“, 2018, с превод на Станислава Петрова) не би учудила никой, но понякога трябва да научиш нещо, което ще те следва през останалата част от живота. За добро. Малките герои в книгата се борят за кауза и преминават през множество изпитания, за да спечелят доверието на колкото се може повече хора. Хлапетата трябва да знаят повече за добрите дела и Бернхард Хагеман им поднася нещо като тест за живота, за добрите дела и нуждата понякога да се опълчиш на лесните решения. Щьорте и Емилия имат смелост за всичко това и се борят за своята кауза. Това е само едно дърво, на мястото на което трябва да изникне футболен стадион. Причината е ясна и всички я знаят: развитието на спорта е важна част в общество на емоциите, забавленията и приходите. Ако поставиш двете неща на везната, бизнесът и забавленията ще натежат неимоверно много. Но ако действаш като човек, осъзнаващ цялата естествена красота на природата, може да се случи онова осъзнаване, което да натежи и стадионът да изникне на правилното, а не на удобното място. Книгата не е нищо особено, дори ми се стори постна, ако говорим за аудиторията, за която е предназначена, но може да научи едно хлапе да отстоява своята добра кауза.

   Щьорте не е много доволен, че семейството му се мести от големия град в малко селце, закътано сред природата. Дори си носи записи, които да му напомнят за градските шумове, с които е свикнал. Не е никак добре да чува „лаенето“ на мравките, както той сам твърди. Докато багажът пътува към голямата къща, Щьорте вижда едно момиче, което се кани да живее известно време в малка къщичка на единственото дърво наоколо. Самото дърво и земята под него вече не е на семейството ѝ и скоро ще бъде отрязано. Селото се готви за новия стадион и на малко хора им пука за някакво си дърво, макар и красиво и с огромна корона. Това е Емилия – малка, но безстрашна и с кауза да запази красотата на природата в селото. Двамата бързо се сприятеляват и започват да се борят с „агресорите“.

   Темата за природозащитниците и взаимоотношенията им с консуматорското общество е сложна, както всеки знае. В една детска книга нещата могат да се представят по далеч щадящ и приятен начин и Хагеман наистина се е справил с това. От първоначалната идея нещата, разбира се, стигат до политическите решения и интереси. Изглежда доста грубо за детска книга, но нещата в действителност стоят точно така и не би трябвало да се сърдим на автора. Щьорте и Емилия са доста симпатични деца, които се адаптират добре към създалата се ситуация и действат според силите си. Това им помага да печелят привърженици и да се радват накрая на постигнатото. Наистина чудесна и полезна книга!

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s