„Алис Андершен“ на Турюн Лиан

Страховете на Алис

1-212551_b   Все някога трябваше да попадна и на такава детска книга. „Алис Андершен“ („Изида“, 2018, с превод на Росица Цветанова) е от онези книги, които човек би възприел съвсем сериозно, защото историята в нея е драматична – едно дете се бори с вътрешните си страхове. Просто Алис е в плен на необикновено силната си притеснителност и светът в главата ѝ изобщо не прилича на този на повечето хлапета. Веднага се забелязва вниманието, с което Турюн Лиан нанася всички щрихи, за да опише един до болка познат психологически проблем. В действителност осемгодишната Алис се нуждае от помощ, но състоянието ѝ не ѝ позволява да разбере това. Всъщност нещата са доста минорни около нея, затова човек трябва да посети собствените ѝ мисли, да проследи внимателно всичките ѝ реакции и чак накрая да се опита да я разбере. Много родители разбират прекалено късно какво се случва с децата им, а това може да ги прекърши безвъзвратно. Просто няма как да не съм сериозен, а и самата книга е написана с мисълта да помогне на хлапета, които не могат да се адаптират към заобикалящата ги среда. Чист късмет би било да имаш психолог в семейството си. Затова има книги като тази, които да обяснят случващото се и да дадат решение.

   Това е Алис Андершен – осемгодишно момиченце с постоянно пъплещи страхове в главата си. Тя се тревожи за всичко и не намира начин да се адаптира към средата, защото е стеснителна и не може да изразява гласно чувствата си. Вкъщи си има брат и по-малка сестричка, които изобщо не приличат на нея – разговорливи, палави и „отворени“ към живота. Няма как в един момент да не ѝ хрумне, че е станала грешка и е била разменена още при раждането си. Тя мисли прекалено много, мисли за неща, които всяко друго хлапе приема като нормална част от детството си. Страховете са обсебващи и ѝ пречат да взима правилните решения, да решава какво да прави и как да го прави. Самият избор е проблем, защото всяко решение може да доведе до провал и това да я превърне в посмешище пред околните. За да намери изход, тя „преравя“ всичките възможни опции за спасение и се изправя срещу собствената си природа.

   Написана с внимание и мисъл, тази книга е добър помощник за разбирането на един проблем от света на детството. През цялото време имах чувството, че е прекалено сериозна, дълбока и не дотам подходяща за масово четене и забавление. Не бих се учудил, ако много хлапета я четат, за да трупат още от така или иначе високото си самочувствие. За самата Алис това би било поредната „малка смърт в стомаха“, както обича да изразява това страховито усещане за самота, тъга и безнадеждност. Книгата изразява всичко, което се случва в главата на момиченцето и може да се приеме като психологически тест. Определено си е за препоръка!

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Детски книги

Advertisements

One thought on “„Алис Андершен“ на Турюн Лиан

  1. Pingback: „Резервната принцеса“ на Турюн Лиан | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s