„Резервна принцеса“ на Турюн Лиан

Изпитанието с пиесата

   Доста се учудих на предишната книга на Турюн Лиан, макар да съм чел подобни, предназначени за малко по-големи деца, на тийнейджърска възраст. Позитивното в случая е, че малките хлапета също се нуждаят от насърчение и „Алис Андершен“ би свършила прекрасна работа в тази насока. Не всички деца са еднакви – някои се нуждаят от повече насърчение и добри приятелства, за да свикнат с постоянно променящия се свят и трудностите на детството. Тази първа книга описва точното състояние и възможните решения, а вихрите от мисли и усещания на Алис са представени от нейната гледна точка с невероятна прецизност. Ако едно дете я прочете, наистина може да усети как стоят нещата при малката героиня. „Резервна принцеса“ („Изида“, 2018, с превод на Росица Цветанова) продължава да развива идеята, като този път изпитанието за Алис е далеч по-сложно. Сега тя трябва да разбере какво е истински приятел и защо хората се нуждаят един от друг. Проблемът при Алис е психологически, затова Лиан не се церемони и хвърля притеснителното момиче в дълбокото, където е важна смелостта и уважението. Накрая може да има аплодисменти, но само ако Алис се превърне в истинска принцеса от приказките.

   Настроението на малката Алис е минорно. В училището се подготвя пиеса по случай завършването и тя трябва да изиграе на сцената задната част на кон. Ами, да – ролите са разпределени и свитата Алис явно може да изиграе само тази. Единственият ѝ почти-приятел Ивар ще изиграе принца, а най-популярното момиче – принцесата. Всичко би трябвало да е наред, но не така мисли Алис. В главата ѝ се „раждат“ какви ли не инциденти и притеснителни ситуации, които могат да провалят дори тази дребна роля. За капак учителят я е писал като резервна принцеса, ако нещо се случи с титулярката. А това не е никак малко вероятно, защото популярното момиче пращи от самочувствие и понякога върши рисковани неща. Проблемът на Алис вече е доста сериозен. Да споменавам ли, че изобщо не иска да носи рокли, заради… стандартните момичешки притеснения, когато наоколо има нахални момчета. Е, все пак ще трябва да изиграе тази роля. Дали?

   Турюн Лиан отново изследва притесненията от всички възможни ъгли. Повечето деца биха се справили някак с такова изпитание, но за Алис и останалите като нея това наистина е трудно. Както и първата книга, „Резервна принцеса“ се чете с малко повече внимание, а и със сигурност ще донесе достатъчно позитиви, ако малкият читател има нужда. И, разбира се, очаквам третата книга, чиято корица виждам на една от последните страници.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

Детски книги