„Маркюрелови от Вадшьопинг“ на Ялмар Бергман

Интриги във Вадшьопинг

   Не се захващам често с класически творби на поне столетие, може би заради годините на упоритото им четене като студент. Но това не значи, че съм преминал през тази част от литературната история с успех и вече нищо не би могло да ме заинтригува. Обикновено в пространството „обикалят“ тридесетина имена, които принципно се изучават още в училището и университета. И стигаме до въпроса дали това е достатъчно. Според мен не. Все още има непознати произведения, които могат да привлекат внимание, и с радост установявам, че празнините на книжния пазар постепенно се запълват. Така попаднах на „Нерон, кървавият поет“ на Дежьо Костолани, например. Оттогава се оглеждам внимателно и си набелязвам тук-там по нещо. „Маркюрелови от Вадшьопинг“ („Матком“, 2018, с превод на Меглена Боденска) ме привлече с твърде любопитния си сюжет и дестинацията, към която ме изпраща. Ялмар Бергман е известен в Швеция, но не и на широката публика у нас. Историята му е прелюбопитна, но той изпъква именно с това свое произведение от 1919 година. Достатъчно ми беше да прочета няколко страници и се убедих, че ще ми хареса. Трагикомедията, която се разиграва във Вадшьопинг, се оказа свежа и пленителна, наситена с много хумор и закачки, често напомнящи колко сложни могат да бъдат едни отношения, когато става въпрос за гордост и чест, наивност и лековерие.

   Всичко се преплита в една забавна до абсурд главоблъсканица, в която атрактивните жители на градчето са пленници на своите представи за богат и смислен живот. Наред с Маркюрелови, пристигнали във Вадшьопинг с голямата кошница и типичния градски аристократ де Лорш. Големият дразнител в града е Харалд Маркюрел – горд собственик на най-голямото предприятие, вечен сметкаджия, който е дал дума да даде на сина си цялото щастие и успех на света. Само че за него не е особено изгодно да го прави сам. Помощник в доброто дело е шармантната госпожа де Лорш, станала популярна с изненадващо разцъфналата си хубост на младини. Юхан няма нищо против да бъде обгрижван, защото получава и приятел – нейният син Луи. Докато се опитват да прескочат на инат образованието си, младежите израстват като отявлени калпазани. Но важната дата е 6 юни 1913 година. Тогава Юхан и Луи ще завършат, или поне ще се опитат. Докато датата наближава, бащите им си спретват луда надпревара за званието „най-влиятелна личност“ в града. Разбира се, всички наоколо получават солидна доза „напътствия“ как да постъпят и на коя страна да застанат. Поне докато не идва моментът за равносметка.

   Написан с много хумор в приятен ретро стил, обичаен за онази епоха, „Маркюрелови от Вадшьопинг“ се гордее с богатата си образност и разнообразие на представените характери. В началото ми беше трудно да запомня всички подробности, заради напоителния и многословен начин, чрез който са описани участниците и постоянното „прехвърчане“ тук и там, за да стане ясно кой за какво се бори всъщност. Но „сложната част“ отминава бързо с първите признаци, на настъпващата трагикомедия. Но пък бавното четене тук не дразни. Прекалено много неща се случват и всички те имат своето важно място в сюжета. Ялмар Бергман разказва с чувство и жар, които не се срещат често в съвременните произведения. Направи ми впечатление колко открит е в изразните си средства. Тази свобода ми е изключително приятна в книгите. Ако има нещо прикрито, то моментално става част от кавалкадата абсурдни ситуации и сложни отношения. Самата книга не е лесна, ако мога така да се изразя, но е истинско удоволствие за ценителите на добрата класика. Няма как да не я препоръчам.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5