„Гоблин“ на Джош Малерман

Гоблин на мистериите

   Няма как да не се отбележи, че Джош Малерман е доста специфичен автор, който не се влияе от онова, което търсят читателите в момента и често озадачава с необичайната си ексцентричност в творчески аспект. Може би затова я има и тази „невъзприемчивост“ на определена част от публиката към произведенията му. Дори се търсят неща, които не влизат сред идеите на автора, вместо погледите да се насочат към концепцията като цяло. Малерман е толкова мистериозен и нелогичен, че създава предпоставка за недоверие. Лично аз съм заинтригуван от цялата тази тайнственост. Още с „Кутия за птици“ ми просветна, че трябва да имам търпение, докато не се натрупа достатъчно материал за по-правдиви изводи, макар самата книга да ми направи изключително приятно впечатление. Нещо подобно беше и при М. Найт Шаямалан в киното – имаше някакво несъответствие с очакванията и малко хора намериха смисъл в концепцията на режисьора. Последва новелата „Къщата на езерното дъно“ и нещата станаха сложни. Новелата си е приятна тийнейджърска мистерия, но не това бяха очакванията от Малерман. „Червеното пиано“ пък насочи вниманието в трета посока. Самата история е толкова ексцентрична като замисъл, че води по-скоро към тъмното, вместо към светлината в края на тунела. Тук ако не излезеш от шаблона, няма как видиш „зелените човечета“, ако така мога да се изразя. И стигаме до „Гоблин“ („Deja Book“, 2018, с превод на Светлана Комогорова-Комата) – четвъртата посока, която обаче насочва към по-познати неща. Книгата предхожда като написване споменатите по-горе, въпреки че излиза след тях. Тук човек определено може да се наслади на митичното градче Гоблин и шепата истории, свързани с необичайните събития, случващи с в него

   Ето го мистериозното градче Гоблин, което има своя причудлива история, започнала преди стотици години. Малерман постепенно ни приобщава към легендата, тръгваща от индианско племе, което почита своите духове и води борба срещу настъпващите бели заселници, минава през странния облог, заради който денят е по-къс с една минута, непрестанно валящите дъждове, погребалните церемонии, тайнствената вещица и гората със защитените Велики сови. Всичко говори, че с градчето нещо не е наред и няма как да не се случват разни странни неща. Мистерията е абсолютна.

   Започваме с кратък разказ, обвил в себе си останалите шест истории, свързани с градчето. Редови шофьор трябва да достави голям сандък в Гоблин, но затруднението идва с придружаващите го инструкции. Зловещата пратка започва да влияе по странен начин на човека, докато той се опитва да запази разсъдъка си. Историята завършва в края на книгата, доставяйки нужното напрежение. Следва „Разфасованият мъж“ – разказ за една необичайна любов, сполетяла млад мъж, който трябва да жертва нещо за любимата си, за да се докаже. Заглавието подсказва за какво иде реч. Малерман обаче обогатява историята и с препратки към миналото, за едно приятелство, което поема в наистина зловеща посока. „Камп“ ни запознава с натрапчивите фобии на особняк, решил че наоколо е пълно с призраци и собственият му страх от тях може да го убие наистина. Тук Малерман влиза направо в разстроеното му съзнание, за да начертае пътя към напълно възможната гибел. Не бих казал обаче, че „Честит рожден ден, ловецо“ ми направи чак толкова голямо впечатление. Възрастен ловец, известен с многобройните си трофеи от цял свят, прави купон на годишнината си. Но въпреки прекрасното събитие, изпълнено с много глъч и забавления като за завършващи студенти, една мисъл не го оставя на мира. Единственият му липсващ трофей е на забранената за лов Велика сова, символ на Гоблин. „Сега или никога!“, би казал всеки с неговия ентусиазъм. За мен това си е просто една запълваща история, която би могла да украси всяка друга книга. Накрая дори ми стана тъпо. „Престо“ ни пренася в света на фокусниците чрез една пленителна история за мечти, магии и… още нещо. Едно момче е запленено от изгрялата звезда на Римския император – прочут илюзионист, изпаднал в немилост сред останалите си колеги заради съмнението, че използва нечиста магия. Пийт изпада в опиянение, когато любимецът му подготвя свое шоу в Гоблин и прави всичко възможно да го посети. Изключително приятен и обсебващ разказ. Много ми хареса. Затова пък „Объркване в зоопарка“ ми се стори доста шантав разказ. Мъж оползотворява времето си на две работни места – зоологическа градина и кланица. Явно това никак не го смущава, защото се справя повече от добре като гид за посетителите в зоопарка. Особеното разбирателство с животните му създава добро име и с това сякаш е постигнал пълното щастие. Но все пак самотата не го задоволява и той взима драстично решение. Да, има изненада, но през цялото време си представях нещата по друг начин. „Плетищата“ слага край с мистериите около прочутия Уейн Шърман и неговите скулптури от подрязани храсти. Всъщност става въпрос за най-голямото му произведение, посветено на починалата му съпруга – гигантски лабиринт от храсти, който дълги години е основна атракция в Гоблин и околностите. Всичко сякаш е наред, докато едно момиче не се натъква на тайна, която нито един друг посетител на лабиринта не е успял да разгадае. Наистина приятен и увличащ разказ, в който най-накрая виждаме прословутите гоблински полицаи в акция. Малерман почти е изградил митология около тях. Самите жители имат много странно отношение и нямаше как да бъдат пропуснати.

   Няма база за сравнение с предишните книги на Малерман. „Гоблин“ все пак е микс от мистерии, но далеч по-лесни за „смилане“. Тук смело мога да си пожелая още истории, свързани с градчето. Не можеш да заситиш апетита на читател като мен с толкова малко, когато си изградил солидна платформа, способна да понесе далеч по-голям товар. 😀

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия
Books Are Magic
Книжни слабости и радости