„Земята вика Майор Том“ на Дейвид М. Барнет

Майор Том за самотата и приятелството

1-210820_b-001   Може вече да е изтъркана приказка, но всяко момче иска да стане космонавт, докато не го впримчат земните удоволствия и проблеми. Дейвид М. Барнет си има за герой едно такова момче. Самото момче май наистина има огромни доказателства, че със Земята всичко вече е приключено и е твърде възможно да я напусне завинаги. Това момче е Томас Мейджър, който по една нелепа случайност ще се превърне в Майор Том и с вяла ръка ще махне назад към Земята с думите: „Беше ми неприятно! А сега – сбогом!“ Да, „Земята вика Майор Том“ („Кръгозор“, 2017, с превод на Цветана Тодорова Генчева) е почти смехотворна и абсурдна на пръв поглед, особено в очите на останалите да се пържат на бавен огън жители на синята планета. Още в самото начало всичко е прекалено забавно, за да реши човек, че тук се крие някаква колосална драма – просто четеш, подсмихваш се на абсурдните ситуации и диалози и ти става хубаво на душата. Поне докато не започнеш да разпознаваш добре защрихованите препратки към твърдо земните проблеми, от които иска да избяга Майор Том. А някъде отстрани започва да звучи Дейвид Боуи със „Spase oddity“ и „Starman“. И някак всичко се връзва много добре, като изключим смъртта на Боуи, която отприщва бента и последвалата буря запраща Томас в една бездна, от която той май никога няма да се измъкне. Както се казва в случай на бедствие от мащаба на едно колосално разочарование: „Майната му, аз напускам, оправяйте се!“

   Не е проблем да познаваш темерут като Томас Мейджър, разбира се. Проблемът идва от света, който се саморазправя с Томас и не му дава миг спокойствие, или поне да започне да живее като всички останали бачкатори, удавящи в едно-две питиета мъките на миналото, за да избутат лошите спомени и да продължат напред. Барнет е свеж в изказа си, достатъчно гостоприемен за всеки читател, който се опива от литературните достижения на миналото и съвремието ни и май наистина се нуждае от разпускане. Точно като да седнеш на шезлонга в топлата вечер с чаша студен летен коктейл и да се втренчиш в спокойното безбрежие на звездите, които трепкат ли трепкат и носят нужното спокойствие и почивка. Луташ се напред-назад из историята, докато Барнет ти подава парчета от пъзел, за да ги сложиш на съответното място.

   Започваш да гледаш подигравателно на шантавия и намусен Томас Мейджър, макар да не го познаваш, да не знаеш, че отвъд всичко се крие една потресаваща драма. Той е на път към Марс, за да стане колонизатор, а на Земята едно семейство се нуждае от помощ свише, както се казва, защото всичката гадост на света го е застигнала, до момента в който няма къде да се мърда. Семейство Ормърод не се справя. Баба Гладис е настойник на хлапе и тийнейджър, докато баща им кисне в затвора за две години заради грешна постъпка, макар и с благородната цел да помогне на семейството си. Но прогресиращата деменция на Гладис става причина петнайсетгодишната Ели да поеме грижите, работейки незаконно на три места, докато едновременно с това ходи на училище и се грижи за десетгодишния любопитко Джеймс, редовна мишена на местните побойници, заради будния си ум. Ситуацията е невралгична, защото може да доведе социалните, а те от своя страна да „погребат“ надеждите им да останат заедно, докато бащата излезе от затвора. След като баба Гладис се оказва жертва на измамници, спасителният коз държи Джеймс с идея за научен проект, който може да ги измъкне, но само ако го реализира и спечели голямо състезание. Точно тогава в живота им се появява героят от телевизията Майор Том. Едно грешно обаждане от космоса го запознава с Гладис и нещата се променят за всички. Героят Томас е надежда за „земляните“, а те се заемат с почти непосилната задача да го убедят, че щастието съществува наистина, но само когато хората са заедно.

   Потресаващо абсурдна, но много земна е книгата „Земята вика Майор Том“. Можеш ли изобщо да спечелиш, когато постоянно губиш и загубите са наистина отчайващи? Дейвид М. Барнет е избрал да ни позабавлява, но и замисли за изборите, случайностите и премеждията в живота. Има нещастия и сълзи, но има и въздигащи надеждата откровения, които си споделяме, за да съживим духа си. Да, в книгата има куп нелепи ситуации и идеи, които правят всичко трагикомично на фона на всичките описани проблеми и трагедии, но и ние самите изпитваме подлостите на съдбата, която си играе постоянно с чувствата ни. Захващайте я, има какво да научите и изпитате.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия
Аз чета
Hrisilandia
Books Are Magic
Book Adventure Club

Реклами

2 thoughts on “„Земята вика Майор Том“ на Дейвид М. Барнет

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s