„Песента на гарвана“ на Неслихан Аджу

Перипетиите на малката Асу

1-209342_b   Ако надникнем в чуждата култура, можем да се възхитим от цялото си сърце, или да изпаднем в състояние, близко до ступор, ако не разбираме по каква логика се случват нещата там. Принципно екзотиката доставя мисли за пътешествие към непознатото и надникване през процеп в пространството на личния ни комфорт. У дома се чувстваш най-добре, разбира се. „Песента на гарвана“ („ЖАР – Жанет Аргирова“,2017, с превод на Валерия Мартинова) изследва точно тази промяна, която засяга група преселници по политически причини. Това се е случвало многократно из целия свят, случва се в момента, ще се случва и в бъдеще. Зад тези решения не стои човешкото, но засяга именно хората, станали пешки в политическата игра. В този случай Критяните с турски корени са принудени да напуснат родните си места и да се заселят в Истанбул, Мармара и околностите на мястото на онези с гръцки корени, които на свой ред ще населят изоставените им домове на остров Крит. И двете групи преселници ще попаднат на чужди за тях места, но ще се опитат да заживеят нормално. Неслихан Аджу си спомня за своите Критски корени и създава една болезнена, но и трагикомична сага, изпълнена колкото с печал и съпричастие, толкова и с щекотлив хумор. Но си мисля, че тук хуморът е като постлан игленик, на който трябва да се сгушат героите, заедно с техните вътрешни потребности и ценностна система.

   Неслихан Аджу описва културен пласт от средата на 20 век, така далечен от западната култура, но и леко примесен с нея. В Турция сякаш съжителстват два коренно различни народа: от една страна стоят западно ориентираните, а от друга – напълно зависимите от религията и вярата си. Тук, разбира се, се промъква въпроса за подтискането на жените (част от тях по собствен избор) и вкарването им в едно доживотно подчинено състояние насред запълващите празнините западна литература и кино. Сред преселниците от Крит е и Асу – една вече независима жена, която разказва за изминалите години от живота си, изпълнени с проблеми и предразсъдъци. Още от малка ѝ се налага да се бори с налаганите от семейството ценности. Тя е като малко дяволче, осъзнало прекалено рано, че собственото ѝ женско тяло не ѝ предлага желаната свобода. Мечтите, които я ръководят са толкова фантастични, колкото и жизнено необходими. Неслихан Аджу ни повежда на пътешествие из детството ѝ, когато малката Асу свиква със собственото си тяло и отношението на околните, част от които е и многобройното ѝ семейство. През собствените ѝ очи това е бунт за логиката на нещата. Тя съзнателно търси обяснение на всички несправедливости, които я преследват, а докато е просто едно момиче, сякаш нещата до известна степен се получават. Зимата е за Истанбул, училището и приятелите, лятото е за райското кътче Мармара и многобройните ѝ роднини. Постоянните перипетии я учат да търси желаната свобода и всичко е като едно голямо приключение. Докато не навърши определена възраст.

   Неслихан Аджу е многословна и описателна що се отнася до характерите на роднините. Наистина така текстът изглежда претрупан и трудно смилаем, но по този начин се запознаваме с „издънките“ на една особена културна среда, която е в противовес със западните ценности. Малката Асу е достатъчно възприемчива, за да „насели“ ума си приключенски книги и филми, които постепенно ще променят собствената ѝ нагласа и отношението към околните. Информацията се трупа и създава цяла нова вселена в главата ѝ, в която тя се вкопчва и превръща в своята друга реалност. В един момент тя ще започне да се идентифицира само с мъжките образи от книгите и филмите, нещо като защитен механизъм в един основно мъжки свят. Много интересни примери са дадени относно този проблем, но не ми се иска да навлизам в подробности, защото има особености, които могат да се разберат само в контекст.

   Още с прочитането на резюмето реших, че тази книга си заслужава прочита, макар да е насочена по-скоро към женската аудитория. Бих предложил на мъжете да не се отказват да я четат, ако им попадне пред погледа и темата ги интересува. Нещата са представени в исторически контекст, така че е достатъчно привлекателна. Трудно бих я определил и като хумористична, макар на много места да има забавни моменти. Тук-там се проявяват разни особняци, на които с чиста съвест бих се присмял. Досега не бях попадал точно такава книга и съм доволен, че се реших да я чета.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

NININITE PISANICI

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s