„Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон

Сред мъглите на една мистерия

1-126107_b   Така или иначе щях да прочета „Сянката на вятъра“ („Изток-Запад“, 2007, с превод на Светла Христова), макар – сега да ми се струва – с огромно закъснение. Рядко срещам човек, който да не я е чел. Изглежда съм един от малкото изостанали с други приоритети, които май се оказаха несъществени, ако вземем предвид случилото се с мен, докато я чета. А я четох дълго, сякаш от страх да не вземе да свърши. Спомени да съм чел нямам, но имам такива за дълго ходене сред мъглите на Барселона и Париж на изненадите. Вървя и поглеждам зад всеки ъгъл, ослушвам се за непознати звуци и внимавам да не попадна на Дявола. Всичко е толкова тайнствено, но в същото време я има магията, която превзема всеки читател, попаднал на поредната невероятна книга. Всеки образ и всяка сцена се запечатват в съзнанието ми, за да се върна отново към тях, когато историята достигне до кръстопът. Сафон върви по алеите на лабиринта и пестеливо насочва „изгубените“ си читатели към някоя по-логична посока. Сякаш действието тече в постоянен сумрак и само един далечен уличен фенер се опитва да разсее мъглата. Вглеждам се в сградите, усещам духовете, които се крият в тях и нямам търпение да надникна. А там се случва нещо наистина магическо.

   Действието тече в две времеви линии, следвайки Даниел от средата на 40-те, след края Втората световна война, и Жулиан от началото на века. Пред малкия Даниел се разкрива цял нов свят, след като научава от баща си за Гробището на забравените книги – една невероятна колекция, пазена в дълбока тайна. Традицията повелява момчето да си избере една книга, която да пази и съхранява. Това е „Сянката на вятъра“ на почти неизвестния Жулиан Каракс – загадъчен писател, който успява да публикува романите си, но без да получи нужното внимание от читателите. Даниел е запленен и му се иска да прочете всичко от този автор, но когато един колекционер му предлага необичайно висока цена за книгата и разбира за тайнствен непознат, който издирва и изгаря всичко, написано от Каракс, любопитството му е възбудено. Наоколо броди и друг герой – безскрупулния и отмъстителен полицай Фумеро, „грабнал вълната“ след Гражданската война. Един неизвестен писател ще заплете в мрежите на собствената си история куп заинтересовани, които приемат всичко много сериозно.

   Сафон е написал една невероятно пленителна книга, която отне собствената ми действителност и ме вкарва в загадъчната своя, разпростряна през първата половина на 20-и век. Първоначално сякаш всичко следва една предвидима логика, докато не се намесват цял куп тайнствени, но характерни образи, всеки със своята причудлива страна. Жулиан Каракс уж е невидим и непроследим, но Сафон го изгражда постепенно от разговорите и писмата на героите. Дори и най-незначителните персонажи получават лица и история, които вълнуват. В тази книга има толкова много, че човек трябва наистина да се отдели за известно време от личната си действителност, за да се наслади напълно на този тайнствен свят, сякаш изтъкан от ръцете на магьосник. Наистина невероятно изживяване имах със „Сянката на вятъра“ и, естествено, бих я препоръчал на всички, които още не са се решили да я прочетат.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Има десетки ревюта, които може да откриете чрез Google, така че няма да си правя труд да избирам към кои да дам линкове. А може би просто трябва да хванете книгата и да я прочетете.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s