„Последните деца на Земята и зомби парадът“ (книга 2) на Макс Бралиър

Нови чудовища и спасителна мисия

1-214599_b   Ако погледна назад, май почти винаги съм се забавлявал, когато чета детски и тийн книги. Всеки си има любими от своето детство, но нещата леко се променят веднага щом прескочиш едно-две поколения. Класиката си е класика и всяко дете ще се срещне с нея в училище. Номерът е да надникнеш в книгите на по-съвременните автори и да видиш докъде се простират интересите на хлапетата. Все още съм под влиянието на „Джунглата на скакалците“ – една толкова невероятно маниашка тийн книга, че просто не мога да я сравня с никоя друга. Прочетете я и ще разберете защо е така. Всичко с времето си, както се казва. А днес нещата са коренно различни, защото поколенията се сменят, няма как да е иначе. Както в спомената книга, така и в първата от настоящата поредица – „Последните деца на Земята“ – си личи, че подходът в писането е различен и няма как промените да бъдат пренебрегнати. Хлапаците са си хлапаци и биха се радвали точно на такива книги. Макар у нас да сме доста назад с хорър културата, напоследък се наблюдава доста голям интерес на младите към този жанр. Но ако не смятаме Стивън Кинг, останалите автори стоят някак скрити от масовата аудитория. Да не забравяме, че и повечето родители не могат да възприемат подобна литература за забавление. Може би точно това биха харесали хлапаците, които се мусят на класиката и книгите над стотина страници. На мен ми харесва да ги чета и препоръчвам, така че ако ме видите, нищо чудно да получите някой хубав отзив. 😀 А сега да се насочим към втората книга от поредицата – „Последните деца на Земята и зомби парадът“ („ProBook“, 2018, с превод на Боряна Даракчиева)

   Както при предната книга, така и в тази текстът е доста „разкрепостен“, ако мога така да се изразя, и показва онази хлапашка свобода, на която биха завидели доста родители. Джак Съливан и компания продължават да изследват апокалиптичните останки на родния си град и да се борят срещу все по-страшни чудовища. Дори зомбитата започват да изглеждат приятелски настроени. 😀 Бларг е унищожен, но вече си имаме Червейгулус, Космато едноочно чудовище и Кралски бълвач на бубулечки. Освен да оцелеят, хлапетата се стараят да документират за бъдните поколения всяко свое приключение в бестиарий. Ако могат да се снабдят с кръв, косми и някоя друга карантийка от чудовище, би било прекрасно за специалната книга. Да, но проблемите стават все повече. Странен звук започва да привлича всички зомбита и последствията за тях са дупка в главата и изпит мозък. Междувременно нашите герои се запознават с куп чудовищни хуманоиди, които разпускат в местното заведение. Повече приятели, повече забавления! Така научават най-накрая защо всъщност е настъпил апокалипсис и че трябва да се страхуват от далеч по-опасни от чудовищата противници.

   В „Последните деца на Земята и зомби парадът“ вече има солидно развитие на историята. В ревюто за предната книга ми се наложи да употребя следните интересни думички, като илюстрация на текстовите похвати на Бралиър: „Баам! Фиуууу…! Тряяс! Бзззт! Раааргххх! На косъм!“ И тук има подобни, но нещата са далеч по-конструктивни. Джак, Джун, Куинт и Дърк са готини хлапета, всяко със свой характер и начин на изразяване. Още по-щура книга, бих казал, която ще се хареса на доста хлапета. Илюстрациите на Дъглас Холгейт определено са впечатляващи.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s