„Небе в дълбините“ на Адриен Йънг

Воините на честта

   „Небе в дълбините“ („Ибис“, 2018, с превод на Вера Паунова) попадна съвсем ненадейно пред погледа ми, но резюмето ме убеди да я прочета. Кратка и „бърза“, както се казва, освен че всичко говореше, че няма да попадна на безкрайно сложен фентъзи свят, достоен за многотомник. Ако е подобно епично фентъзи, просто не се престрашавам. Дори предпочитам тийн вариантите, като внимавам да няма много любов, която да разводни историята. Е, още в самото начало Йънг изважда оръжията и пролива кръвта на племенните общности. Бързото начало ме увлече толкова, че почти не усетих кога разказът ме впримчи в обятията си. Всъщност не се случват много изненадващи неща, но има драма, сурова природа и чест, която героите пазят с цената на всичко. А и книгата се оказа достатъчно брутална, за да ме държи в напрежение. Не е много тийн, ако питате мен, но спокойно може да развълнува и по-младата аудитория. Представете си племена от воини, които воюват под знамето на съперничещи си богове. Тук няма как да не бъде застъпена митологията, защото времената, за които става въпрос, са от най-дивите и най-бруталните. Кръвта се лее, а героите отиват с чест при боговете си.

   Седемнайсетгодишната Ийлин е достоен воин на аска, клана от фиорда, което ще защитава с цената на всичко. На всеки няколко години аска и планинския клан рики се сблъскват на бойното поле, за да пролеят кръвта си за Сигр и Тора. Боговете им са съперници от зората на историята, а хората са наследили тази омраза един към друг на Земята. Ийлин губи майка си и брат си, уж загинал в поредната битка, но новото стълкновение го изпречва на пътя ѝ от плът и кръв. Сега Ири се бие за враговете и измяната руши устоите в душата на младата жена. Една неразумна постъпка и Ийлин е пленена от противника и става техен роб. Ири е там и не я чака с отворени обятия.

   Като цяло книгата е една голяма битка, но между нея са вплетени сложните отношения на хора, израснали в различна културна среда. Веднага напипах следата, която препраща към суровите времена на миналото. Няма магии, няма свръхгерои, нито чудовища. Чудовищни са битките и вярата в саможертвата, която тук има доста тъжни краски. Адриен Йънг е избрал Севера с всичките му специфични особености, като дори е използвал съответните имена. Нещо като викингска история, наситена с познатите ни образи и типична героичност. Не съм изненадан, но пък останах доволен.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле
KRISJUSTLOVETOREAD