Виртуалните демони
Книгите за виртуална реалност отдавна са тема във фантастиката, още от осемдесетте години на 20-и век, така че едва ли има човек, който да се изненадва тепърва. На мен ми е интересна по-сложната визия и гледам да си доставям удоволствие с по-усъвършенствани виртуални светове, или такива с многобройни изненади, свързани с опасностите от „новата (вече не толкова нова) дрога“ на съвременния свят. „Друг свят“ („Бард“, 2018, с превод на Валерий Русинов) е по-скоро тийнейджърска драма с традиционните „тръшкания“ и любов, лутаща се между световете. За да бъде спечелена, младежът трябва да се сбори с виновниците за страданията на младата жена и да се докаже. Мнението на възлюбената не е толкова важно, изглежда, но пък целта е да се създадат милион приключения и действието да е вихрено. Дразнещото тук е, че Саймън няма кой знае какви причини да се набърка в дяволската игра – една целувка и много пренебрежение почти не успява да ме привлече за каузата, която преследва. Но, както се казва, драмата е в спасението на човечеството, което е готово да бъде „погълнато“ от виртуален рай – егоистичната представа за свобода на личността, заклеймяваща изградената с пот и кръв цивилизация. Но тук има по-скоро желание да се върне светът на голите инстинкти и първичното. Определено Друг свят е една все още жива фантазия, модерен начин да се върнем в пещерите.
Играта „Друг свят“ се появява изневиделица и постига невероятни резултати сред геймърите, които са одобрени да я изпробват. Виртуалната дрога гарантира така лелеяната свобода и мащаб да се оставиш на инстинктите и мечтите си. Лошото в случая е, че тя не идва като истински подарък, а крие повече опасности, отколкото в реалния свят. Саймън определено не знае това и използва играта, за да стигне до сърцето на невероятната за него Кет. Междувременно Компанията на Майло Йолкин е на път да промени представите ни за реалност. В среда на постоянна конкуренция и бизнес сблъсъци, „Друг свят“ се оказва най-важния проект. Както се казва в този случай: целта оправдава средствата. Под предлог, че всичко е в името на потребителите, отдолу избуява страшната истина.
Вероятно книгата ще се хареса на по-младата аудитория. Аз очаквах доста по-разчупен сюжет и не са ми достатъчни идиличните представи на Саймън. Всъщност тийн книгите отдавна не са толкова невинни – наоколо има достатъчно кръв и грозни сцени, за да приковават вниманието. Един ден подобна технология ще се развие правилно, за да помага в медицината (всъщност книгата описва точно такъв опит). Приключението мина и замина, без да ме впримчи в себе си. Но поне се позабавлявах.
Оценка от Книжен Петър: 3 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 