„Сляпо плаване“ на Джина Василева

Сред редовете на писателя Борис Априлов

   От един момент нататък дочувах все едно и също име, свързано с едни от най-известните произведения за деца на Борис Априлов. Куп хлапета носеха списъци с препоръчителна литература за лятото и там неизменно присъстваше Лиско, обичан герой и в моето детство. Разбира се, трябваше да ги пратя в някоя библиотека или да ги насоча къде да прочетат произведенията в Интернет. Моите приятни спомени са си мои, ясно е, но наоколо все още има хора, които се усмихват на собствените си спомени, ако случайно ги „навести“ познатия герой. Започнах да откривам следи в онлайн пространството и да си задавам въпроси. Тогава открих цяла една вселена, част от която беше и Лиско. Открих отново Борис Априлов, но сега този образ се оказа по-богат и изкусителен, пълен с непрочетени редове. Неусетно се заредиха месеци и тук-там започнаха да се мяркат едни солидни девет тома с произведения на автора. На хартия. Скоро всички те бяха пред мен и аз можех спокойно да ги отворя и зачета.

   Тогава изникна и „Сляпо плаване“ (2017) – странна и кратка история, вдъхновена от незавършен ръкопис на Априлов. Всъщност самото произведение се вмества едва на 13 странички, представено в оригиналната си визия на чернова, натракано на пишеща машина в далечната вече 1982 година. Изумително е да се чете суров текст на признат писател – все едно влизаш в главата му и си бомбандиран от откъслечните му мисли и идеи, с все грешките и редакциите, преди още да се е родило поредното успешно произведение. Един нероден роман, скътан грижливо от неговата дъщеря Джина Василева, решена да опази и популяризира сред съвременната аудитория „произведенията на тати“. Сложна и нелека задача, като се има предвид купищата ръкописи. Точно затова става въпрос в нейните биографични записки, допълнили това томче. Един незавършен роман се превръща в тъжно-весело пътуване из спомените, изграждащо образа на Борис Априлов и неговите многобройни герои, ненадейно измъкнали се от страниците.

   И зазвучава един глас. Напрегнатите думи се съединяват, а речта и интонацията в главата ми е на жена с леко строг и неделикатен език, маневриращ сред бушуващ океан от впечатления. Образът на Априлов се избистря и започва пътуването към неговата интересна съдба. В началото ми беше трудно да възприема такъв подход на писане, но постепенно разбрах каква е целта. Точно тези мисли трябва да бъдат изказани и точно по този начин историята може да излезе наяве – стихийна и нецензурирана, пълна с препратки към обкръжаващата ни груба действителност и мистериите на откъслечните спомени. Човекът Априлов, семейството, изпитанията, тайните на произведенията, учестеното дишане на времето. Да се опише „Сляпо плаване“ е невъзможно. То е център на една вселена, която тепърва ще опознавам, отгръщайки десетки непознати ми произведения. Тук само е загатнато за цялото богатство на един писателски живот във времена, които всеки би описал по свой начин. Фактите са за историята, но личната перспектива винаги е била водеща. Джина Василева също е изградила лична вселена, в която насред грубата постановка се раждат и красиви модели. Типично за „незакален“ автор, душевният смут намира пролуки сред страниците, за да се пръсне наоколо като фойерверк от откъслечни спомени. Героите на Априлов оживяват като с магия, все причудливи и съвършени в своята богата образност.

   Ако се опитам да направя някакъв извод след прочита, едва ли ще се получи. За тази цел ще трябва да прочета и произведенията на Борис Априлов. Любопитството е една огромна част от очакванията ми, така че скоро ще отворя първия от общо девет тома.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5