„Хроника на една предизвестена смърт“ на Габриел Гарсия Маркес

Смъртта не чака подаяния

1-201504_b   Мина известно време от прочита на „За любовта и други демони“ и настройката ми отново ме повлече към книга на Маркес. Направи ми впечатление колко прям в изказа си е този писател, сякаш всяко негово изречение е изковано от най-здравия материал и всичко изглежда почти невъзвратимо. Може би това е поредната илюзия, населяваща несъвършените човешки възприятия, но пък води след себе си до правилните изводи. Имам усещането, че Маркес съвсем съзнателно ни води към тази невъзвратимост, към разбирането за това колко далеч сме от основните цели на живота и че грешките в уравнението може би сме самите ние. „Хроника на една предизвестена смърт“ („Лъчезар Минчев“, 2016, с превод на Емилия Юлзари) изглежда семпла, прозрачна на фона на сложните постановки в доста други произведения, но тази строга реалистичност наоколо не буди съмнение, че ще усетим истината с всичките си сетива. 

   На пръв поглед имаме криминална нишка, която трябва да следваме, за да се изясни причината за едно предизвестено убийство, но всъщност тревогата идва от допълващите историята странични фактори. Още в самото начало Маркес обявява развръзката и се насочва към основните свидетели. Репортажната структура повелява всеки един да изложи собствената си връзка с жертвата, с което оплита почти невъзможно сложна мрежа от факти и взети решения. Там е и Сантяго Насар, вече ходещ призрак, чиито действия сякаш са извън контекста на историята. Неговата смърт е предопределена и читателят проследява едно ритуално наместване на събитията, докато причина и следствие превземат всичко останало.

   Хареса ми излагането на цялата тази палитра от характери. Маркес се е показал като добър изследовател на бурните емоции и странни проявления в главите на героите. Дори често объркващата многотия от открити следи на границата на грешките и човешките слабости не може да бъде причина за „размиване“ на основната тема: смъртта и психологическия срив, който тя причинява на свидетелите. А проявленията на последния могат да бъдат наистина странни – просто си представете хилядите начини да оправдаеш себе си, докато си изправен пред окончателния край. Хитрост, мълчание, самовнушение, делюзия… Дори самите убийци имат защо да се борят с вътрешните си демони. Макар сюжетът в книгата да разглежда по-скоро ситуация на чест и отмъщение, позната в някои райони на света, смисълът е пределно ясен.

   Маркес е достатъчно придирчив към себе си писател, затова е трудно да му се отнеме ореолът на истински класик в литературата. Макар и не толкова „магически“ точно тук, той е пределно красноречив, когато става въпрос за изкуството на писането. Каквато и тема да изследва, откровението за живота, смъртта и всичко останало намира своя пристан сред неговите ценители. Не изпитах кой знае какво удоволствие от четенето, но има други върхове за изкачване.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Под моста
Книголандия
Островът на книгите

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s