„Междинна станция ‘Кенгуру’“ на Къртис Чен

Кенгуру скача в тълпа от проблеми

1-213434_b   Един шпионски трилър винаги може да се получи по-забавен, ако действието му се премести в космическото пространство. Къртис Чен явно е съзрял една чудесна идея в главата си и се е постарал да изпълни заданието по най-продуктивния начин. „Междинна станция ‘Кенгуру’“ („Бард“, 2018, с превод на Владимир Зарков) не е толкова мощно попълнение към поредицата „Избрана световна фантастика“, но си личи, че е писана за широка публика и може да позабавлява читателя за известно време. Лично аз не съм по шпионските истории, но затова пък с удоволствие разгръщам фантастичните. Ето повод да смеся двете, та поне да се отсрамя пред почитателите, защото не харесвам сюжети тип Джеймс Бонд. А, и да си внеса малко свежест сред навалицата от супергерои, размятани наоколо от киноиндустрията. В действителност Кенгуру е доста симпатичен и не всичките му умения са негов патент, но пък си има нещо уникално. Идеята за „джобна вселена“ всъщност стана истинския повод да се поинтересувам от него. Представете си шпионин, който си крие джаджите в друга вселена и има достъп до нея по всяко време. Сега си представете, че са го изпратили на почивка, без тайно оборудване и се налага да импровизира. Трябва си и акъл, да.

   Потенциалът на книгата е във визуалната представа за събитията вътре. Иначе няма кой знае колко хитрини за привличане на вниманието. Агент Кенгуру просто е пълен със самочувствие и от време на време това му изиграва лоша шега. Може да е безценен кадър за шефа си, което го спасява от уволнение, но му предстои издънка и пращане в принудителна почивка на служебни разноски. В едно развито технологично бъдеще, почивката може да е наистина райска. Марс вече е независим след междупланетна война, приключила с много поуки и неуредени сметки. Някъде още има недоволни, които се стягат за реванш, но това е въпрос на тайна подготовка и обмисляне на планове. Кенгуру идва точно навреме за главната атракция и няма да му бъде особено лесно. Дори на луксозен пътнически кораб и запознанство с една много специална жена.

   Романът започва малко глуповато, та ми трябваше време да се настроя за изненадите след това. По-нататък имах достатъчно поводи да си хихикам, точно заради представената от Чен ситуация. Все си мисля, че на книгата ѝ липсва креативния подход, за да се получи всичко по възможно най-добрия начин. Това все пак си остава шпионски роман и всеки би го разбрал, въпреки фантастичната среда и техническата обезпеченост. Но пък Кенгуру може да стане наистина популярен герой, ако в следващите книги Чен внесе повече изненади и необичайни решения. Романът не е слаб, но има какво още да се желае.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

Книгоядец
Asya’s Adventures ORL

3 мнения за “„Междинна станция ‘Кенгуру’“ на Къртис Чен

  1. Не ти ли се иска в следващата книга да се хвърлят в джобната вселена? Какво ли ще стане, ако самият Кенгуру премине там? Струва ми се като загуба на невероятен потенциал да си остане просто удобно празно място.

    Харесвам

  2. Pingback: „Междинна станция „Кенгуру“ – Книжни Криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s