„История на окото“ на Жорж Батай

Сюрреалистичното око

1-4567898765   Не знам дали тази малка книга е предназначена да се харесва или отрича от чисто литературно естество, но определено има въздействие. Самото писане за нея едва ли може да обясни изцяло влиянието ѝ върху съзнанието на непредубедения читател. За мен беше извънредно трудно възприемането на всичко онова, което се случва в нея, а и много хора вероятно ще са на моето мнение. Тъй като не мога да оценя качествата ѝ, заради постоянното разсейване да следя какво се случва в собственото ми съзнание, това просто няма да бъде едно от обичайните ми ревюта. Съвсем друго е отношението ми към книги като „Мемоарите на една лека жена“ и „Гамиани, или две страстни нощи“, последната от които прочетох малко преди тази. „История на окото“ („Фама“, 2018, с превод на Георги Ангелов) въздейства пределно деструктивно, обърква и носи със себе си повече дисхармония, отколкото която и да е друга класическа еротична творба. Отношението ми към нея по-скоро носи сюрреалистичен страх, все едно чета много въздействаща хорър история. Като се замисля, това не е далеч от истината.

   Самата книга е потресла куп критици през 1928 година, когато излиза под псевдоним в някакви си 135 бройки. След време авторът постига онова, което е търсил с написването ѝ, но едва ли някога лично аз ще изрека, че приемам подобна благосклонна оценка. Батай поставя на сцената спомени, дегизирани като отдавна деформирани образи, търсещи пролука в настоящия момент. Това става по най-безпардонен начин, скицирайки една груба, фетишистка действителност. В случая символите са „прозрачни“ (око, яйце, те…си а..с, урина и т.н.), но детайлите покрай всички тях научих едва в края на книгата.

   Всъщност си трябват здрави нерви и стомах по време на четенето. Покрай хорърите, които чета от време на време, съм се научил да понасям някои от описаните перверзии, но Батай не следва подобна линия, така че си беше едно голямо изпитание, въпреки всичко. Тук дори не е нужно въображение за възприемането на текста. Но пък опасността от пресищане, въпреки краткостта на творбата, е изключително вероятна. Макар да не мога да препоръчам с чиста съвест „История на окото“, може да се пробвате на ваша отговорност. Все пак има достатъчно ценители на литературната класика, които разбират значението ѝ в литературен контекст.

Оценка от Книжен Петър: 3 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s