„Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад

Там, в дебрите, в сърцето на мрака

1-3456787654222   В далечното, непознатото, първобитното – където и да те отведе корабът, винаги ще те съпътства приключенския дух. Едва ли тези думи имат същото значение, както през времената, когато все още са съществували неизследвани или малко познати територии. Сега просто тръгваш на екскурзия със съответните документи, ваксини и географска карта. Това пътуване е като продължителна магия, лек за неспокойния дух, който търси тръпката на приключението. „Сърцето на мрака“ („MY BOOK“, 2018, с превод на Григор Павлов) е странна и обсебваща, сякаш е част от някаква изгубена митология. Самият Джоузеф Конрад е предприел такова пътуване няколко години преди написването ѝ. Макар да съм чел неизброимо много приключенски книги, тази има особен дух и влече след себе си тръпката към непознатото. Хубаво е, че имаме съвсем ново издание, изпълнено брилянтно и с обсебваща корица. Пък и се оказва първата книга на ново издателство.

   Разказът се води от морякът Марлоу, изпълнен с желанието за пътуване с кораб, на който самият той е капитан. Историята е пленителна по моряшки, както би се изразил всеки, слушал за приключенията на хора, пропътували хиляди морски мили към малко познати или нови дестинации. На мен всичко ми напомняше за мрачна приказка, в която героите са обречени да надникнат в непознатото и да изпитат всичкия възможен страх от това си начинание. Наистина има нещо обсебващо да четеш за приключенци, напъхващи се директно „в устата на звяра“. Африка, Конго, една дълга река, простряла се сред джунгли и диви племена от човекоядци. Европейците са видели възможност да се сдобият с бързи пари чрез пазара за слонова кост. Местните са смятани за първобитни и нецивилизовани хора, които можеш да залъжеш с дрънкулки или да изплашиш с корабна сирена. Там заживява и митичния Курц, преизпълнен с надежди за откривателство и изследователски дух. Неговата промяна е драстична – обсебен от дивата джунгла и нейните тайни, той е „трансформиран“ от „сърцето на мрака“. Конрад изгражда тази безмерна тайнственост чрез писането си. Думите му насочват към неизразими усещания, към мрачни състояния, в които читателят може да се изгуби.

   „Сърцето на мрака“ е като поема. Самият Конрад казва: „Моята задача е със силата на думите да накарам читателите да слушат, да чувстват и преди всичко да виждат.“ Докато четях, в главата ми се въртяха думите „разумът ме подвежда“. И наистина книгата е писана, за да обсебва съзнанието, а когато четенето приключва, усещането е за излизане от мъгла – когато се обърнеш назад, виждаш валмата, които са покрили всичко с тайнственост, за която можеш да говориш само като за легенда. Не е книга за всички, но пък има невероятно въздействие.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s