„Мистерията на къщата с часовника“ на Джон Белеърс

Тайните вратички към магията

1-215009_b   Тази малко книга наскоро стана популярна покрай едноименния филм, но така или иначе краткото резюме ми допадна изключително много и реших да я прочета. Интересното в случая е, че тя е началото на поредица книги, започнали да излизат още през далечната 1973 година, в ерата на „Заклинателят“ и възраждането на хорър жанра. Някъде по това време Белеърс започва да пише готически младежки романи и става доста популярен. Не съм чувал преди това някой да е писал съвременни страшни истории, специално предназначени за деца, но може и да бъркам. Любопитството е древна сила, затова си пожелавам книгите на Белеърс да продължат да излизат на български, а не да чакам поредното филмиране. А „Мистерията на къщата с часовника“ („Колибри“, 2018, с превод на Надежда Розова) е повече от любопитна. Действието ни пренася малко след Втората световна война и обгръща всичко с магия. Има обикновени хора, но и такива, които могат разни по-екстравагантни неща: нещо като фокуси, но не съвсем.

   Годината е 1948-а, а на малкият Луис Бернавелт се случва нещо крайно ужасно. Един ден родителите му загиват в катастрофа и момчето е принудено да живее с чичо си Джонатан и неговата скъпа приятелка г-жа Зимърман. Луиз съвсем скоро е озадачен от странните си настойници, защото вижда неща, които биха уплашили и по-смелите хлапета. Наред с това се намесват любопитството и особените му идеи, които май пробуждат някаква скрита магия. Докато се опитва да си създаде нормални отношения с новия си приятел в градчето, тайните започват да излизат наяве, а истината е много по-страшна от момчешките му проблеми. Без самият той да го иска, се набърква в план за съвсем реален край на света.

   Книгата е „тиха“ и мистериозна, колкото може да поеме едно хлапе. От доста време вече изчитам наред доста от новопоявяващите се книги с детски хорър, но в тази има една доста очебийна разлика. Готическият привкус тук е наистина силен и просто увлича като вихър. Белеърс не се впуска да обяснява произхода на странните събития, нито разтакава за повече съспенс. Атмосферата наистина придава нужната тайнственост и влече след себе си самата магия. Единствената ми забележка (ако това изобщо е проблем за самата история), е лигавия характер на Луис. Много ми се сториха плачливите му настроения, не ще и дума. Това не ми се връзва и в един момент се раздразних. Иначе съм доволен и ще си чакам останалите книги на Белеърс. Пък дано има интерес, за да ги видим и тях.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

2 мнения за “„Мистерията на къщата с часовника“ на Джон Белеърс

  1. Pingback: Седмично с Амаиро #54: 29 октомври – 4 ноември - A Court of Books and Magic

  2. Pingback: „Мистерията на къщата с часовника“ от Джон Белеърс – Книжни Криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s