„Светилището“ на Янислава Вълкова

По следите на съкровището

1-213828_b-001   Иманяри, археолози, престъпници и полицаи са интересна комбинация от персонажи за една добра история, стига да има и съкровище. А в „Светилището“ („Монт“, 2018) има такова, и то доста добре известно на всеки. Криминалното разследване носи допълнителна интрига, с което краткият роман на Янислава Вълкова придобива съвсем видими очертания. За мен беше изненада да открия, че има още една нейна книга от същия тип, която съм пропуснал, но лесно ще издиря и прочета скоро. Това ме навежда на мисълта, че Вълкова е отработила добре една идея, за да я превърне постепенно в поредица. Все пак тази книга може да се чете и напълно самостоятелно, защото наистина не остават неизяснени неща до края. Освен това сюжетът е привлекателен и без да е усложнен от допълващи елементи, както се получава при подобни книги. Действието тече в предварително избран коловоз и разкритията следват едно след друго.

   Романът ни запознава със сложната постановка на иманярството и борбата да откриеш или придобиеш ценни артефакти с историческа стойност. България се оказва рай за иманярите и привлича всякакви особи, ламтящи за бързи пари. Убийството на един невзрачен тип с мечти за богатство бързо разбунва духовете сред археолозите и полицията. Борис Борисов и колегата му се заемат с разследването и бързо разбират, че си имат работа с нагли престъпници и… изключително ценно съкровище. Към тях се присъединява доста любопитна и веща археоложка, с която нещата придобиват съвсем явен приключенски характер. Нейните знания и анализи по темата приковават вниманието. Встрани от разследването стои двойка с апетити да си уреди приличен живот в страната, но едно нахално подмятане ги хвърля директно в устата на звяра.

   „Светилището“ се оказа приятна кримка, без да блести много. Археоложката Флорова се явява доста привлекателен за следване персонаж. Може би тя най-добре повлича книгата към по-високо ниво само с присъствието си. Закачката между нея и полицаите си е предвидима развръзка, но пък придава свежест на историята и на човек му става приятно, докато чете. Вижда се, че Вълкова се е подготвила добре за тема като иманярството, с всички необходими подробности относно ценното съкровище и историческите факти около него. Определено ще следя какво се случва с книгите ѝ оттук нататък, макар да ми се иска историите да придобият повече тежест, т.е. да има битка и достатъчно обрати. Тук не липсват, разбира се. Сюжетът си е приличен, откъдето и да се погледне. Имам основания да си любопитствам. Ще се види по-нататък.

Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5

Други ревюта:

Дневникът на един книжен тигър
Под моста

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s