„Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд

Призрачна комедия

1-200010_b   Никой не би се учудил на произведение с призраци, създадено през пълната с литературни събития Викторианска епоха. Но все пак си имаме Оскар Уайлд, който не е овчедушен свидетел на живота и предразсъдъците на английското общество. Така че история като тази е просто задължителна за четене, ако говорим за онези времена. Ако пък не е толкова забавно да навлезеш в тази територия, то би могло да е трагикомично в очите на един ирландец като Уайлд. Самият той не може да се похвали с деликатно отношение към собствената му персона, но пък може да разиграе театър на сенки и призраци, в който да изложи собственото си виждане. Така се появява „Кентървилският призрак“ („Фама“, 2016, с превод на Теодора Джебарова), история за мрачен английски дом, където броди същество без плът и кръв, но с типичното „очарование“ на живия си предтеча. Поне докато не пристига един американски министър с колоритното си семейство.

   Историята е мрачна, както би се досетил всеки любител на мистерии и готически страхотии. Поне на първо време. Домът на английски аристократи най-после си намира нов собственик, дошъл отвъд океана. Всеки местен би казал, че това е лоша покупка, предвид най-стария обитател – витаещ призрак на убиец приживе, вършещ онова, което и всички останали като него. Подготовката за посрещане на новите собственици е усърдна и цели да всее страх и ужас. Всичко изглежда добре на пръв поглед, като се има предвид колко Кентървилци са си изгубили ума през последните триста години. Обаче американското семейство няма кой знае какви основания за тревога. Напротив – децата се забавляват както никога досега, а господин министърът се опитва да сложи ред с прословутата си практичност.

   Книгата е съвсем кратка и доста приятна за четене. Уайлд няма да е Уайлд, ако не даде на читателите си нещо повече от една класическа призрачна история. Обществата се променят постоянно, теглени от невидимата нишка на културното си развитие. „Остатъците“ са призраци, бродещи в миналото като постоянно повтарящ се кадър. Направи ми впечатление колко лесно Уайлд стига до свежите моменти, изпълнени с неподправен хумор и разбиране. Магията със сигурност е в перото му, защото самият той не е бил добър пример за обществото от неговото време. Затова е трябвало да минат достатъчно години, за да се открие истински ценното в произведенията му. Разбира се, ще си припомня и други негови творения, наред с „Портретът на Дориан Грей“. Има време.

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s