„Интимни отношения“ на Жан-Пол Сартр

Деликатни отношения

1-199826_b   Трудно се коментира книга, която е обвързана с философията на автора си. Позицията на времето, мисленето, принадлежността към определен вид течение – всичко говори, че произведенията на Сартр са неделима част от неговите „философски размисли“. Не бих казал, че Сартр е труден за четене, но определено трябва да се проучат възгледите му. Както е при всички останали интелектуалци, и той извежда нови насоки към разбирането на света около нас и отношенията между хората. Съвсем не случайно един от персонажите му казва: „Адът – това са другите“. В „Интимни отношения“ („Фама“, 2016, с превод на Мария Коева) сякаш няма блясък – всичко е провокирано от една до болка позната част от личните отношения на брачна двойка, които споделят последните дни на своята интимна история, преди да вземат окончателното решение за връзката си. Нещата наистина биха били прекалено невинни, ако Сартр не бе „разкрасил“ ситуацията по наистина любопитен начин. Смелото начинание изкарва на показ едни малко по-нестандартни отношения и психологическа нагласа. Това е Сартр, все пак.

   Отношенията между Люлю и Анри имат история, дълбока и лична история. Без да споменавам най-интересните подробности, бих ги определил като „изключение от правилото“. Нагласата е да бъдат заедно, защото не могат да открият същото усещане при досега си с другите. Всеки опит в тази посока е като лъжлива перспектива за щастие. Самите те го знаят и консумират интимността си с дълбоко вкоренената привързаност. Телата са познати, очакването е за поредните мигове на лично задоволство. Как го правят? Това е тайната, която Сартр постепенно извежда от умовете им. Обаче Люлю си има и Пиер, като израз на нейната женственост , а Анри – разходките до определени места. Извън това уравнение е Рирет – приятелка и съдник на странната връзка между двамата. Тя очаква Люлю да „възкръсне“, оставяйки зад гърба противоречивата си връзка. Мечти, нагласа, нужда, приятелство – все думи, прикриващи нещо особено съществено в едни интимни отношения.

   Макар и да имах такава възможност като студент, така и не отгърнах книга на Сартр. До този момент. Мисля, че „Интимни отношения“ е добро начало, макар и късно. Всъщност е ясно, че търся по-разчупени произведения, създаващи различна нагласа. Връзката между Люлю и Анри наистина провокира да се изключи временно дълбоко вкоренената нагласа, че „всичко ми е ясно“ и изводите са банални. Каквато и да е била личната привързаност на Сартр към определени политически каузи, тя не го е „изродила“ като писател и източник на идеи. Определено си заслужава да се надникне в произведенията му. Не се стряскайте , а захващайте тази малко книга, заслужава си.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s