„Лоената топка“ на Ги дьо Мопасан

Въпрос на принципи

1-198097_b   Спомням си с добро чувство „Бел Ами“ и Един живот. Мопасан е изключително интересен автор, събрал писанията си само в едно десетилетие, през 19 век, докато се бори със сифилиса и фамилната болест на „умопомрачението“. Но талантът му на наблюдател и съдник на вихрещите се около него събития и нрави го кара да прояви таланта си на разказвач. Натуралист до мозъка на костите си, той изгражда образи, които преминават безпрепятствено през поколенията, за да развличат и днешните читатели. Показателно е, че неговите идеи не звучат никак ретро, макар езикът да е далеч от модерната проза, с която сме свикнали. „Лоената топка“ („Фама“, 2015, с превод на Мария Коева) е израз на неговата чувствителност към нравите в родната му Нормандия. Самият сюжет описва моменти от Френско-пруската война, но е населен с доста колоритни персонажи, ярки образи от времето на еснафите, буржоата и благородниците, които населяват свой собствен свят, прикрит зад раболепие и дискретна омраза към низшите слоеве от населението. Началото изобщо не предполага последващото развитие, поне докато не става ясно, че сблъсъкът ще е заради идеали и ценности.

   Лоената топка. Тя е „леката жена“, намърдала се сред височайшите господа и дами, които се опитват да ограничат последствията от прииждащите на тълпи прусаци, самите те горди с постигнатите победи над отстъпващата френска армия. Дилижансът е готов и пътниците се настаняват удобно за дългото пътуване. Тревогите настъпват, когато всички разбират, че не са се запасили с храна и само една „непочтена“ жена може да задоволи изисканите им нужди. Мопасан описва една покъртително комична ситуация, в която изпъкват безмерната суета и фалшивия идеализъм. Моментът на откровение към читателя настъпва бързо, последван от осъзнаването, че иронията в случая е един вид поука за човешките отношения. Не може да има деликатност в това – Мопасан рови в раната и я оставя да загние открита за предразсъдъците, които ни заобикалят.

   Доколкото знам в повечето си произведения Ги дьо Мопасан се занимава с принципните несъвършенства на хората от епохата си. Не че много неща са се променили до днес. Същото мислене, същите апетити за налагане на определени правила в отношенията. Всъщност „Лоената топка“ е едно начало на една кратка, но значима писателска кариера. Определено ще си припомня и другите му произведения, включвайки и многобройните разкази, не малко повлияни от споменатото вече „умопомрачение“. Освен това ще очаквам да излезе поне един солиден том с проза. Нека четем и уважаваме този талантлив писател, развил се под вещото ръководство на Флобер.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s