„Разговори след вечеря“ на Джеръм К. Джеръм

Беше нощта срещу Рождество…

   Вгледах се назад и се оказа, че не съм чел кой знае какво от Джеръм К. Джеръм, нито съм знаел, че второто му име е Клапка. Един роман, тук-там някой негов разказ или откъс от такъв, няколко „крилати фрази“ и… това е. Наскоро захванах кратките произведения от чудесната поредица „Малка класика“ и, разбира се, стигнах до „Разговори след вечеря“ („Фама“, 2016, с превод на Йордан Костурков) – странен разказ за група от колоритни типове, споделящи си забавни истории за призраци. Не че Джеръм ще се остави да го разконспирирам веднага, но първото ми впечатление беше минорно. Още си спомням колко не ми се услади Удхаус и май съм един от малкото, които не са впечатлени от него. Но, както се казва, първо трябва да свикнеш със стила на автора и да хванеш идеята зад историята. Странното начало се разгърна в причудлива смесица от „факти“ кой призрак какво е натворил, за да влезе в устата на нашите герои. И започна да става интересно.

   Очаквах от Джеръм разчупен стил и го получих в доволно количество. В центъра на всичко е Коледната вечер, когато всички сядат около масата и си разказват истории за призраци. Авторът дава да се разбере, че това е изконна традиция и трябва да сме търпеливи и уважителни към всяка поднесена история. За жалост призраците рядко изкарват по някой нов номер, така че вечерята задължително трябва да е била вкусна и питиетата впоследствие да се леят едно след друго. Надцакването започва, а господата заплитат езици и разтварят умове. Джеръм е словоохотлив и буди респект с често забавната игра на думи и изрази, които добавят към колорита на речта от онова време. Малко трудно свикнах с това нарочно преекспониране на определени събития и начинът на изразяване. Призраците пък определено не са от най-често срещаните. 🙂

   Като цяло много трудно свиквам с „нарочен“ хумор, макар точно тук да става въпрос за класическо произведение отпреди повече от сто години и нещата си звучат малко ретро. Все пак бих прочел нещо друго на Джеръм, за да не съдя само от едно произведение и кратковременните срещи преди две десетилетия. Определено си заслужава запознанството с този автор. Наскоро попаднах на една доста любопитна негова книга и мисля да продължа с нея. Ще се види по-нататък.

Оценка от Книжен Петър: 3.6 / 5