„Кубът“ на Алекс Гор

Различни светове

   Радвам се, че тази книга попадна при мен, защото се впечатлявам доста от опити на български автори специално във фантастиката. За фентъзито всичко е ясно – вече имаме доста ентусиасти, въвлечени в измислените светове. За фантастиката обаче „измислен“ свят означава доста повече, особено ако опитите имат научна основа. „Кубът“ („Фабрика за книги“, 2018) има претенции и това се вижда още в сюжета. Макар тук да се повтаря една до болка позната конструкция от много книги и филми, нещата стоят доста добре. Освен това харесвам странни артефакти, появили се незнайно откъде. Математика, физика, времеви парадокси – точно това би запалило читател като мен. Подобни теми в книга винаги са ме карали да впрягам цялото си въображение, както се опитват да направят и героите тук. Важно е да го имаш, защото научните загадки се решават в ума, дори когато извършваш нещо съвсем банално или делнично. Настоящата банда „учени“ имат доста трески за дялкане в личен план, но стане ли въпрос за загадки, логика и въображение, техните умове работят безотказно.

   Когато светът е заплашен, все нещо издава това. В случая имаме странно атмосферно явление, което заинтригува подходящи и неподходящи хора. Докато всички се дивят на красивото явление, в политическите среди настава объркване. В Либийската пустиня е намерена полузаровена руска ядрена подводница и нещата веднага опират до състезание между Русия и САЩ. Все пак интересите са от научна основа, заради мнението, че има изгледи да са набъркани извънземни, и бившите врагове събират екип, който да разследва събитието. Загадката е прекалено голяма и „суховатите“ учени са по-скоро вредни в случая, затова екипът се сдобива с ексцентрици и способни да избягат от стандартите хора. И да имат въображение. Алекс Гор има известна полза от всички, но двама изпъкват необичайно много. Докато всеки читател се досеща, че ще има борба за интереси между Великите сили, то никой не предполага какви участници ще се включат съвсем скоро. Именно това е голямата изненада във фантастичния роман.

   Наред с динамиката в романа, в положителна насока изпъква сместа между науката и ексцентричните идеи. Не бих искал да издавам дори част от изненадите, затова ще се насоча към други подробности. Алекс Гор не се свени да използва позната рамка, но пък се включва успешно в изграждането на мистерията. Има очевадна градация в ситуациите и развръзката, така че към следата на романа става доста напечено. Всъщност се вълнувах за какво ли не, предвид шантавата идея. Бавните стъпки в началото сякаш пречеха да си давам зор, а и персонажите не ми помагаха особено с безличната си комуникация. Но както казах, скоростта нараства прогресивно и всичко си идва на мястото. Добро попадение!

Оценка от Книжен Петър: 3.9 / 5