„Празни мисли на един празен човек“ на Джеръм К. Джеръм

За онова, което искаме да кажем просто така

1-1-207430_b-001   Все ще се случи един ден с някой приятел да седнете в заведение за по питие и поговорите неангажиращо. Постепенно темите преливат и се губят в мъглата, покрила всички световни проблеми. Но пък нещата винаги опират до дребните недостатъци и съвършенства, оценявани по достойни и недостойни критерии. В един момент и двамата осъзнавате важността на темите – съвсем човешки и пълни с материали от миналото, – далеч от философстването и сериозния тон. Две-три усмивки и малко смях биха били съвсем подходящи за случая. Така могат да се родят едни „Празни мисли на един празен човек“ („Пергамент прес“, 2017, с превод на Станимир Йотов). Да четеш подобни есета не действа въздигащо, просто ще си подредиш мислите и осъзнаеш докъде си стигнал. Но това не би могло да стане при всички, просто защото в нас е закодирана една точно определена черта на личността – сравнението. Ние се защитаваме всячески от различното и сме склонни да се борим с призраците на чуждите идеи. Затова го има и притеснението на Джеръм, че едва ли някой ще приеме сериозно специално тези му писания. Той споменава: „Днешните читатели искат книги, които поучават, възпитават и въздигат. Тази книга не би могла да въздигне и крава и затова не мога да я препоръчам с чиста съвест като някакво полезно четиво. Мога само да предложа, когато ви омръзне да четете „стоте най-добри книги“, да вземете тази за половин час. Тя ще бъде нещо различно.“ Бих се съгласил с него.

   Тези текстове са писани в края на 19 век, но въпреки това звучат естествено на фона на проблемите ни от 21-и. Ако трябва да бъда по-смел, не бих ги приравнил с класиката, която четем с определена настройка. Ми да, става въпрос все за неща, познати на човечеството от древни времена, разисквани според настройката и времето. Джеръм взима за основа своята личност и обкръжение. С много хумор и подходящи за целта примери, нещата от живота са разгърнати като карта на човешките вълнения и скърби, с които се е сблъсквал всеки, независимо от коя прослойка спада. Да започнеш с лентяйството е почти задължително. Следват влюбването, лошото настроение, суетата, успеха, времето, бебетата, яденето и пиенето, паметта… А защо са „празни мисли“? Отговорът е в нещата, на които обръщаме внимание, докато се стремим да „израстваме“ пред другите.

   С удоволствие съобщавам, че се забавлявах искрено и непредубедено. Вратата пред Джеръм е отворена, така че ще надникна и в „Още празни мисли…“, когато му дойде времето. Наскоро писах за неговата „Разговори след вечеря“ и ставам все по-любопитен към останалите му текстове.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Книголандия

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s