„Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков

Тишината на времето и звукът на цигулката

1-1436689_b   Странно. Не толкова това, че за пръв път се потапям в книга на Пасков, а защото усещането е за безвремие, макар да съществува време на действие и то да носи своя отпечатък в исторически план. „Балада за Георг Хених“ („Сиела“, 2017) сякаш надраства времето, прониква отвъд видимите граници на позицията си и престава да старее – един вид противовес на самия майстор на цигулки. В романа всяко мъртво нещо по някакъв начин е по-живо и въздействащо: материалите за направата на инструмента, духовете, които очакват своя роднина и приятел при себе си, и дори самата смърт, защото означава спасение за Георг. Постепенно тишината се изпълва със звуци, мисълта става видима и се слива с утопията за безсмъртие. Не повярвах колко съсредоточено се вслушвах в простите думи на майстора, как попивах всичко като безценен символ на надеждата, докато наоколо се стели мъглата на безсмислието. Красиво и ценно чувство, все по-наситено с всяка отгърната страница.

   Самата история е изтъкана от грозната действителност. Следвоенните години поставят началото на едно бездушно време с безкрайни ограничения, бързащо към бездънна пропаст. Пасков не използва много думи, за да очертае краха на човешките ценности. Достатъчно е да се огледаш, за да разбереш неискрената същност на този свят, на посегателството над мечтите и илюзиите, които поддържат духа на поколенията. Сега Георг Хених е душата, макар и в линеещо тяло, неспособно да възрази на тленността. И тук идва мъдростта на годините, която бавно изтъкава нишката на безсмъртието: мъдрият ще се врече за пореден път в изкуството.

   Насред страниците има много тъга, но не от онази, погубваща и последните надежди, а очистваща и прераждаща. Пасков моделира един път, по който само нетленното възвисява и носи удовлетворение. Читателят усеща, разбира и поема всяка дума като дар. Разговорите със сенките и музикалното дърво нямаха свръхестествена сила – някак ги приех като естествена част от нещата. Не мисля, че са необходими подробностите от определени сцени, за да се очертае по-съвършено идеята на произведението. Атмосферата наистина предразполага към размисъл и вътрешен диалог. Поне аз така го почувствах.

   Интересно е, че пробвах да проведа диалог, като използвам „разваления“ език и начин на изразяване на Георг Хених. Наистина се повлиях и несъзнателно се вмъкнах в неговата кожа. Всичко звучеше красиво и подредено, сякаш говорех от душата си, а думите бяха израз на безкрайна откровеност.

   „Балада за Георг Хених“ не е сложна, но пък е искрено вдъхновяваща. Писането на Пасков е непредубедено, не толкова завоалирано, колкото насочено директно към собствената ни действителност. Наистина прекрасна книга!

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Библиотеката
На по книга, две
Reader Sense
Блогът на Триглавата книжна медуза
Goodreads

Реклами

One thought on “„Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков

  1. Pingback: „Бариерата“ на Павел Вежинов | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s