Един объркан свят
Представях си Ромен Гари по друг начин, особено след прочитането на разказите в „Птиците идват да умрат в Перу“. Слушах мнения за някои от произведенията му и реших да продължа с четенето. Все още не съм стигнал до емблематичните, но пък се натъкнах на „Животът пред теб“ („Леге Артис“, 2018, с превод на Красимир Мирчев). Истината е, че ми връчиха книгата в ръцете с ентусиазъм, на който не можах да устоя. Но аз се паля, слушам внимателно какво ми се говори и се доверявам, ако има защо. „Причудлива, цинична, обсебваща…“ – точно такива думи очаквам винаги, за да отворя първата страница. Но в случая езикът на Гари е достатъчен – непоколебим, провокиращ и недвусмислено ясен, както е в случая. Дали се е опитал да разкаже трагична, трагикомична или стопляща история, той го е направил с човечност, непосилна за много писатели. Можеш да се смееш, да тъжиш, да прелееш от емоции, и всичко да остане в зоната ти на комфорт. Читател като мен иска точно това.
„Мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром.“
Чрез този интересен поглед към нещата от живота, се запознаваме с Момо (Мохамед) – малкото момче, което е въвлечено в, на пръв поглед, почти непосилна за него ситуация. Съдбата го е захвърлила насред мизерията в дом за изоставени деца на проститутки, в среда на маргинали и бедстващи, за които не се говори на „културни“ места. Това общество сякаш живее в паралелна вселена, неподвластна на закони и принципи. Момо е отгледан в дом за изоставени деца на проститутки и дотолкова се е вклинил в тази реалност, че е попил от езика и от начина им да изразяват себе си. Там властва колоритната мадам Роза, с „изпито“ от времето тяло и нелеката участ постепенно да губи от битката с природата. Но тя е част от душата на Момо, неделима част от света, който го е научил да обича и да бъде себе си. Старата еврейка сякаш продължава да диша заради него, а той – мюсюлманското момче – е дете на света, без предразсъдъци и нездрави мисли. За Гари няма деликатност, щом става въпрос за бедстващите, но пък има хиляди причини да приемеш неговата история присърце. Добротата избуява сред тези „тъмни“ територии и дарява читателя неоценима емоция.
Страхотно е, че тази история може да бъде разказана по подобен начин. Истината, която всички търсят, постепенно излиза от душата на едно дете, понесло огромната тежест да открие себе си чрез другите. И всичко е поднесено без нарочно дозиране, но с достатъчно свежест в изказа и наистина се чете с удоволствие. Трудно ще предам всичко, което ми хареса в „Животът пред теб“ без десетина цитата, но пробвайте книгата и ще разберете всичко моментално.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 