„Германия, мръсна приказка“ на Виктор Пасков

Да пребориш машината на страха

1-209192_b   Едно минало, което притиска ума и го затваря в клетка, за да не „произвежда“ бъдеще, но пробужда отново мисълта за свобода и революции в съзнанието. „Германия, мръсна приказка“ („Сиела“, 2017) е писана точно тогава, когато ще бъде разбрана и приемана с отворени обятия, и макар първите стъпки на свободата да са вече изминати, все още е необходимо да четем и да си припомняме отминалите години. Навлезеш ли в същността на настоящата история, пробуждането ще е стряскащо и пределно реално. Един Пасков е достатъчен да прогледнеш и да откриеш смисъл в свободата, която и последното поколение трябва да осъзнае и разбере. И най-вече, че чудеса не съществуват в свят на непрестанна борба с човешките пороци. Още от първите страници всеки би проумял, че това наистина е една мръсна приказка, прожектирана директно в съзнанието, без предпазител за илюзии. Пасков е директен, прям и сякаш призван да премери сили с всички режими, съществували в човешката история. Силна, мотивираща, но и тревожна книга.

   За разлика от „Балада за Георг Хених“, тук нищо не „милва“ и не „замисля“. Този филм е за миналото като проказа, пълзяща десетилетия в затвореното пространство на няколко държави. От едната страна е задушаващата прегръдка на Партията, от другата – типичния младежки плам да се „превземе“ и промени обкръжаващата действителност. На фона на Пражката пролет група млади хора разбуждат в себе си онази заспала свобода на избора. Насред Световния младежки фестивал всеки намира начин да покаже силата на своя характер. Когато Западът е превзет от хипита и „революции“, в България има само мечти и надежди. Един младеж ще се откъсне от тази зависимост, за да види директно с очите си този рай в ГДР. Това обаче е „приказка“, която ще се превърне в нова килия. Пасков стига до бруталност – една разюздана оргия от безнравственост и безразсъдност, която влачи след себе си наказанието на съвестта. Всеки читател лесно би прозрял в това театър на абсурда.

   А действието наистина се развива в театър – този на отхвърлените от „програмата“ актьори и сценични работници. Един баща осъзнава безсилието си пред установените „ценности“ и повлича сина си в играта, наречена „социалистически идеал“. А това е зависимост, от която трябва да се освободиш по един или друг начин. Пасков „развращава“ всяка страница, освобождава моралните задръжки и оставя героите на собствените им деструкции. Всичко изглежда кошмарно реално, както би изглеждала всяка арена за битки.

   Не може да се каже, че това е просто силна книга. Ако човек се вгледа в подробностите, няма да намери онзи подреден сюжет, който да следва до самия край. Сякаш всичко е поднесено демонстративно – суров материал, събран в папка на ЩАЗИ, като документ за разпада на личността, задушавана от собствените си извращения. Някои сцени са си просто откачени до бруталност. Но въпреки това човек не може просто да каже „Всяка прилика с действителни лица е случайна и неволна.“ „Германия, мръсна приказка“ би разтърсила всеки.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Библиотеката

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s