„Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков („История на войните“ – 8 книга)

Великите сили на древността една срещу друга

   Римската империя не е израснала за кратко време. За да се превърне в чудовището, което познаваме, е трябвало да се случат стотици кръвопролитни битки и да се сблъскат велики пълководци. Един от големите ѝ противници по онова време е Ханибал Барка. Когато Картаген се кичи с лаврите на регионална сила в Средиземноморието, Рим все още няма блясъка на империя. Георги Марков методично и с вещина разкрива причините двете сили да се вкопчат една в друга за слава и почести. „Ханибал срещу Рим“ („Millenium“, 2015) е колкото изследване на една бурна епоха, толкова и разказ, подплатен от изворите на древните историци. Поредицата „История на войните“ не престава да ме впечатлява със своя специфичен стил на поднасяне на информацията, без да напряга или доскучава. Описанието на битките добре представя възможностите на противниците, тяхната тактика и хитри ходове. Но за да има победител, трябва да бъде пролята много кръв.

   Картаген завещава на новия си военен лидер Ханибал доста противоречиви отношения с регионалната сила Рим. Още през Първата пуническа война неговият баща Хамилкар Барка му оставя в наследство дълбоко вкоренената омраза към разрастващата се империя. Може да се каже, че Ханибал има само един избор в живота – да подчини Рим и да сложи край на влиянието му в Средиземноморието. Един враг по-малко означава процъфтяване на Картаген и запазване на търговското влияние в региона. Всъщност по това време Рим няма обособен флот и влиянието му е слабо, но затова пък претенциите за остров Сицилия нагорещяват обстановката и водят до прогрес в тактическите планове. Нов флот означава влияние, което предопределя и началото на възобновените военни действия на противниците. В онзи момент Картаген засилва позициите си в Испания, за да натрупа потенциал. Марков прецизно разяснява всички причини за този нов сблъсък, без да прибягва до съмнителни предположения и доказателства.

   „Ханибал срещу Рим“ е поредното добро попадение в поредицата. Несъмнено си заслужава да се знае за този период от Историята, който има значително влияние на бъдещите поколения. Ханибал Барка има своето място тук, макар да е на страната на загубилите в последната битка. Интересна подробност е въвеждането на бойните слонове като тактически ход за водене на сражения. Доста любопитни епизоди, мисля. Добро попадение е и включването на Архимед като признат гений от Античността с неговото влияние във военното дело. Самият Марков има и други интересни книги, които ще погледна задължително. Засега ще се позанимавам с деветата книга от поредицата – „Балканските войни на българската армия“ на Александър Стоянов.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Книги от поредицата „История на войните“:

„Походът на Александър“ на Георги Марков ( 1 книга)
„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев (2 книга)
„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов (3 книга)
„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков (4 книга)
„Войните на Цезар“ на Георги Марков (5 книга)
„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев (6 книга)
„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов (7 книга)
„Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков (8 книга)