Границите на тъгата
Когато изпитваш чувство, то може да е неописуемо. Тъгата, мълчанието, смъртта, деструкцията на битието… Усещането е за безпокойство и тревожно втренчване в безкрая – онази невидима „граница“, която те засмуква в непреходността и нищото. „Кедер“ („Жанет 45, 2018) е израз на това мистериозно усещане, където спомените и смъртта си разделят човешкото, за да изчезне отвъд познаваемото. Да прочетеш думите, да ги усетиш с ума и душата си. Нямах представа колко хубави са тези разкази. Един ден някой просто трябваше да сложи тази книга в ръката ми, за да заживея с думите. Чета, мислите ми „сънуват“ отвъд тях, все едно не са просто букви, подредени една след друга. Сякаш е много малко за „получаване“, а усещанията са толкова дълбоки… Начинът на изразяване? Нямам обяснение. Но Йорданка Белева явно „проглежда“ в тази невидима нишка, свързваща всичко, и с думи успява да претвори това тъжно пътуване към неизразимото. Сцените са битийни, но изразните средства показват тази съкрушаваща ума невъзможност да разбереш и усетиш. И се случва чудото!
В тези кратки разкази има много повече живот, отколкото предполагат темите в тях. Тъгата сякаш служи само като фон, за да могат да се докоснат тънките струни на поетичния изказ. Буквално бях превзет от мелодията, която изпълва всичко. Като че някой ти прошепва тайни и умът ти се обогатява. Изпитах безкрайно спокойствие, макар да четях за трагедиите на битието. Навсякъде има „мисловни конструкции“, които ти дават нов поглед и нови усещания. „И разговорите ни ставаха такива – в лявата им половина имаше ехо, съпътствано от дясна тишина.“ Дори да „избягаш“ от контекста, не можеш да направиш същото с непреходното звучене като цяло.
Белева е деликатна, но и педантична към думите, които поднася. В един разказ трябва да виждаш много повече, отколкото ти предлага самия текст. Неусетно започваш да свързваш историите в един неделим калъп и „проглеждаш“ отвъд сцените, където се крият насоките и ключовете към разбирането. И накрая не можеш просто да си тъжен, защото някой се е опитал да те разстрои; просто си доволен от споделеното знание и се чувстваш удовлетворен. Макар да не съм чел нищо друго от Йорданка Белева, съм сигурен, че ще харесам и останалото. Тази проницателност не е „открадната“ от някъде, а извира от самата нея. Мога само да съм благодарен, че имаме такъм автор на литературната сцена.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 