„Човек сред хората“ на Нинко Кирилов

Фрагменти от реалността

1-207688_b   Винаги се опиянявам от детайлите, които ме затрупват в кратките разкази. Текстът става плътен и те обвива като в пашкул, думите се събират като добре подредена войска и нахлуват в личното ти пространство с тактическия похват на авторовия замисъл. И Нинко Кирилов не бяга от това най-хубаво богатство на литературата. „Човек сред хората“ („Black Flamingo“, 2017) действа едва ли не терапевтично за ума и съзнателната способност да прехвърляме кадри от живота с умерената скорост на личното си доволство. Героите са скицирани като реална алтернатива на художествените образи – поне така се „прожектираха“ в главата ми. Човек няма представа доколко те са измислени или дали съвпадат напълно с образите, които срещаме. В началото не разбирах желанията и идеалите им, сякаш съм чужд на тяхното измерение; все нещо дестабилизираше възприятията и скриваше идеите. Но явно това е тайната на Нинко – да се срещнем с алтернативните си проекции и да усетим истинския пулс на времето. И тогава нещо избуява, разстила се бавно, навързва всичко в една филмова последователност. Не знам дали това е търсен замисъл или „просто океанът се е развълнувал“.

   Може би заглавието на сборника казва всичко. Човек сред хората значи точно това, което всеки вижда и усеща всекидневно, странствайки в средата си. Но най-много изпъква стилът и начинът на изразяване на Нинко Кирилов, който те кара да се втренчиш в действията на героите, без да ти дава друг избор. Сцените са тайнствени, някак тревожни на фона на личната перспектива: нещо там се случва и лампичките моментално светват една след друга. Ако четете този текст, вероятно се „спъвате“ тук-там, докато се опитвате да си го обясните, но наистина е трудно да предам всичко без да връча на всеки от вас по един сборник. Иронията във всичко е, че трябва да напиша алтернативен текст с всички необходими съставки, за да предупредя какво ви очаква. А истината е, че трябва наистина да се загубите сред страниците, за да намерите правилния път.

   Макар и по-различен от „Двойници и животни“, „Човек сред хората“ съвпада с онова, което всеки би очаквал от Нинко Кирилов. Направи ми впечатление един текст от задната корица: „…нарушаването на правилата винаги е уместно“. И това е най-деликатния начин да се въведе читателя в тези разкази. Затова е напълно основателно да се твърди, че Нинко е вещ литературен експериментатор, без граници във вижданията си. Всъщност сега ми хрумва, че той няма алтернатива и ще се наложи да го прочетете. Аплодисментите са заслужени.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s