„Ерата на викингите“ на Георги Марков („История на войните“ – 10 книга)

Нашествието от Север

   Спокойно мога да твърдя, и то с пълна убеденост, че десетата книга от поредицата „История на войните“ е една от най-интригуващите, макар да е документална и да представя суха материя в исторически план. Крехките ми знания относно нашествието на викингите из Европа може би имат известно влияние за това мое мнение, но и стегнатият стил на книгите също си казва думата. „Ерата на викингите“ („Millenium“, 2019) определено свали от плещите ми това наивно митологизиране на „чудовищата“ с рогатите шлемове от Севера. Георги Марков със завидна вещина анализира всички предпоставки за влиянието на войнствените народи от Дания и Норвегия, които променят из основи Запада и Изтока на Стария континент  през далечните 9-и, 10-и и началото на 11-и век. Определено „нахлуването“ на това знание ми помогна да си направя съответните изводи за ранното средновековие и формирането на някои от държавите, които виждаме в съвременния свят. Далеч съм от мисълта, че това е достатъчно, но след девет книги описания на военни интервенции, си подредих доста добре всичко в главата. Всъщност точно войните са основната причина за промените и развитието на света, който ни заобикаля. 

   Викингско нашествие. Това словосъчетание внася доста респект във всеки, дочул за тези неустрашими воини от ранното Средновековие. Всъщност набезите от Север в тогавашните Франкско кралство (каролингите), Англия (хептархия, англосаксонци), Испания (арабско владение) и младата Рус, та чак до Константинопол и Рим, в повечето случаи са имали пиратски характер, с изключение на няколкото организирани инвазии като отмъщение или заради тактическите планове на северните владетели за завладяване на богати територии. Пиратско нападение означава придобиване на богатства и нагли кражби на ценности и артефакти от по-слабо подготвени за защита градове и народи. Християнският запад е доста привлекателен в това отношение за войнстващите северняци и те използват добре уредения си флот и неимоверна смелост, за да се обогатят. Но и самите те си имат слабости. Марков дава и доста любопитна информация относно неспособността на северняците да произвеждат качествени оръжия, спорадичното подценяване на определени владетели и наивността им при обсада. Ограбването на слабо защитени манастири и разграбването на същите не говори добре за един воин, но това са си мои изводи. Като цяло книгата дава добри сведения за онези времена, когато воденето на война е било нещо напълно естествено. Определено викингите са били хитреци и безумно смели.

   Тук нямам абсолютно никакви претенции към Георги Марков за написването на книгата. Чудесно продължение на поредицата след няколкогодишна пауза. Това определено не е свалило нивото, така че се надявам да имам още поводи за съчетаване полезното знание с приятната почивка.

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Книги от поредицата „История на войните“:

„Походът на Александър“ на Георги Марков ( 1 книга)
„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев (2 книга)
„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов (3 книга)
„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков (4 книга)
„Войните на Цезар“ на Георги Марков (5 книга)
„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев (6 книга)
„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов (7 книга)
„Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков (8 книга)
„Балканските войни на българската армия“ на Александър Стоянов (9 книга)
„Ерата на викингите“ на Георги Марков (10 книга)