„Жажда“ на Захари Карабашлиев

Тъмнина и проглеждане

1-216205_b   Жертва на обстоятелствата и жажда за живот – всичко може да бъде обяснено с изборите, които правим, за да бъде нашето съществуване поне малко по-смислено. Не само да гледаш, но и да виждаш, да изпитваш жажда, да изпиваш и горчивото заедно със сладкия нектар, който ти поднася случайността. Но и да правиш необходимите крачки напред, защото само по този начин ще постигнеш удовлетворение. И още десетки и десетки лични просветления ме занимават след прочитането на „Жажда“ („Сиела“, 2018). Макар и кратка, книгата на Захари Карабашлиев улавя много от нюансите на съществуването. Сцената е семпла, сякаш подготвена за тъмнината, която винаги обгражда живота и ни подготвя за поредното бягство от действителността. Телата са „опаковани“ в тленност и само общуването може да разсее трупащите се наоколо черни краски. За това първично усещане помагат и семплите акварелни илюстрации на Дамян Дамянов. Целта е да послушаш един разговор на две различни съдби, да вникнеш в радостта и мъката, любовта и самотата, изборът и случайностите.

   Обикновено щастието е отвъд, зад преграда, която сам трябва да разрушиш, за да поемеш в избраната посока. Той е млад и стихиен в решенията си. Катастрофа е отнела възможността му да продължи по начертания път. Тялото е „деактивирано“, само умът му се лута през мъгливите спомени и наближаващата равносметка. На няколко метра от него лежи претръпналия от живота възрастен човек, който не вижда света, но е достигнал до своята вътрешна удовлетвореност. И двамата са в един своеобразен капан на телата си, но с различна настройка. Старецът има какво да разкаже и го прави по впечатляващ начин. Карабашлиев „затваря“ младежа в клетката на самосъжаленията му и отваря широко портите пред пълния с впечатления и изводи слепец. Думите му се леят, сякаш пуснати по водопада на живота. Това откровение разчупва преградите на невъзможното и запълва всички празнини. Всъщност не се случва нищо специално, но ако човек претегли собствените си впечатления от постигнатото, ще си направи и правилните изводи.

   „Жажда“ не е провокативна, нито със сложна композиция. Материалът тук е мисълта и волята, какво имаш като даденост и как да продължиш напред, въпреки всички трудности, които ти сервира съдбата. В края на краищата от теб самия зависи да си щастлив и удовлетворен от живота, който водиш. И, както сами се сещате, няма как да минем без любов, особено ако тази история се е случила наистина.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Интервю

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s