Тъф – бизнесменът еколог, или Бог на галактиката
Преди години Мартин се появи на българския пазар с няколко фантастични произведения, а след това настана „апокалипсисът“ с „Песен за огън и лед“, който почти „затри“ за читателите всичко, издадено от него преди това. Но Мартин е написал чудесни книги и беше редно да ги видим и тях, в последно време в нови издания и корици, така странно напомнящи епичната му фентъзи поредица (няма как иначе). Но пък фантастиката ми лежи повече на душата, така че започнах пътуването из тази необикновена Мартинова вселена без да му мисля. „Приключенията на Тъф“ („Бард“, 2018, с превод на Росен Рашков) дори я четох два пъти, вторият вече в новото издание, и съм доволен от своето решение. Мисля, че я оцених подобаващо едва сега, макар да си я спомням с добри чувства и тогава. Всъщност се оказа, че я харесвам доста повече от „Смъртта на светлината“, „В дома на червея“ и „Нощен ловец“. Този Тъф няма как да не направи впечатление, то е ясно, стига читателите все още да допускат до себе си хора с аристократично поведение и мислене, което причинява мигрена с пунктуалността си. Определено от време на време е способен да бърка в здравето, не ще и дума. Да не изпусна и любимите му котки. Сега си представяте горе-долу картинката.
Хевиланд Тъф явно е поредният средностатистически търговец в познатата ни галактика, който се прехранва от продажбата на разни сувенири и се опитва да бъде конкурентен на другите като него с немощен кораб, носещ цветистото име „Рог на изобилието от отлични стоки на ниски цени“. Ами не му се получава добре. Едва след като попада на шантава компания от търсачи на съкровища, започва да провижда големия си късмет. Целта е трийсеткилометров космически кораб на повече от хиляда години, част от специалните сили на вече залязлата империя на старата Земя, способен да води биологична война с извънземни, и то доста успешно. В търбуха му се пазят образци от животинския и растителен свят на многобройни планети с различен климат и условия за живот. Представете си сега какво би се случило, ако някои от тях бъдат използвани за разрушаване на екологичното равновесие на коя да е планета. Местните жители със сигурност не биха били доволни, меко казано. Съдбата и хитростта на Тъф му помагат да стане горд собственик на това древно чудо, та дори да си поиграе на Бог, за зла участ на враговете си. Но всъщност идеята на Тъф е да стане примерен екологичен инженер и смело нагазва в тази отговорна професия. Планета след планета, той трупа солиден опит и постоянно разучава невероятните възможности на „Ноев ковчег“. Докато не среща интересна популация от религиозно отдадени човеци, които се плодят, за да достигнат селенията на собствения си Бог.
Ненатрапчива, но доста провокативна, книгата ми остави добри впечатления. Самото словосъчетание „екологична фантастика“ може и да не е толкова притегателно, но „Приключенията на Тъф“ е пълна със забавни моменти, така че не може да става дума за някакви прокламации от вида „Спасете планетата!“. Все пак на човек му става ясно къде се намира и какво е важно да знае за заобикалящата го среда. Разбира се, има всякакви мнения по въпроса, включително и моето, с което сега не смятам да ви занимавам. Извън тези неща, Мартин също се е позабавлявал. Тъф е уникален образ с ексцентричен характер, неподправено дразнещ, ако се втренчим в способността му да налага мнението си и да плете сложни планове за своя изгода. Мартин му дава шанс да се развихри в цели седем пътешествия, което допълнително услажда четенето и спестява скуката. Определено ми се иска да има още, но това едва ли ще се случи. Книга за препоръка, определено.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 