„Последните деца на Земята и кошмарния крал“ (книга 3) на Макс Бралиър

Още чудовищни сблъсъци

   Мина известно време и отново реших да се върна към тази шантава тийн поредица за вилнеещи чудовища и хлапаци биткаджии. Каквото и да кажа, истината е, че интересът към нея беше предвидим. Ако родителите нямат нищо против младежите да „развилнеят“ въображението си, ще останат доволни от реакцията им към тези книги. Пък и аз нямам нищо против да следя докъде се простират перипетиите на героите, които правят всичко възможно да се позабавляват и да се почувстват герои, въпреки коренно променената обстановка по света. Определено всичко зависи от настройката, а в случая тя е на висота. „Последните деца на Земята и кошмарния крал“ („ProBook“, 2018, с превод на Боряна Даракчиева) е наистина атрактивна, ако нямаш против да се почувстваш като в компютърна игра, само че чрез книга, което е по-добрият вариант в ерата на задължителните интерактивни забавления. Това подпомага и интересът към комиксите, защото самата поредица си е един своеобразен комикс. Не случайно на първата книга сложих това шантаво заглавие без много да му мисля: „Баам! Фиуууу…! Тряяс! Бзззт! Раааргххх! На косъм!“. 😅 

   Вижда се, че съвсем няма да е интересно, ако нашите палави герои са си свършили работата в предните книги и отпочиват в чудната си къщичка на едно дърво. Все пак светът се е побъркал и отвсякъде дебнат чудовища, които трябва да бъдат унищожени. Е, не всички, защото някои от тях са приятелски настроени и са готови да помогнат за каузата. Джак, Джун, Куинт и Дърк нямат нищо против битките, дори да се наранят или натъртят, така че възможности да се изявят като истински супергерои има много. Помощните средства са добре дошли. Принципът е: „Не се закачайте с нас, иначе ще ви дадем да се разберете!“. 😀 Ако съществува реален проблем, то е в това дали има и други оцелели, особено родители, приятели и база за отбрана с добре подготвени защитници на Земята. Затова първо намираш радио и го подготвяш за комуникация, после преслушваш честотите и започваш да кроиш планове за среща. Е, тук-там ще се проявят пречки, като едно-две още по-чудовищни чудовища, но нашите герои това е временна пречка.

   След прочита ми изниква следното заключение: историята е богата, макар да не изисква кой знае какво мислене. Все пак приключенията могат да учат и възпитават. Имаш приятели, за които ти пука и правиш всичко възможно да оцелеете заедно. Всеки има идеи как да се процедира по-нататък, но общото решение пък е от изключителна важност. Разбира се, щом има момиче сред банда от хлапетии, нещата изглеждат по-забавни и някак всичко е далеч по-поносимо. Джак знае, че ако намерят други хора, приятелството между тях може да претърпи промени. Но това е животът и битките винаги предстоят.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Книга 1: „Последните деца на Земята“
Книга 2: „Последните деца на Земята и зомби парадът“
Книга 3: „Последните деца на Земята и кошмарния крал“