„Момчето нинджа“ (книга 1) на Ан Доу

Чудноватите сили на Нелсън

   Докато привършвах поредната книга за хлапета от една поредица с нинджи, ми попадна информация за тази. Настройката си беше на линия, така че реших да ѝ хвърля едно око. Нека първо смъкнем възрастта на аудиторията, за която е предназначена, макар моя милост да е вече на повече от три десетилетия от нея. Хлапакът Нелсън току-що е направил десет години и е редно да влезем в неговия свят, обкръжен от неувереност и подозрение към собствените възможности. Едва ли всички сме били смелчаци, макар повечето деца да са изпълнени с любопитство. „Момчето нинджа“ („Кръг“, 2019, с превод на Юлия Спиридонова – Юлка) съвсем определено е написана, за да вдъхва сили и освобождава мечтите. Съвсем малко самочувствие върши чудеса, нали така? Ан Доу ми беше непознат до този момент, но винаги е приятно да научиш, че някой се е заел да създаде цяла поредица с главен герой извън средностатистическите лудетини в училище. Смотльото, който става нинджа! Това определено е приключение, което заслужава да се прочете.

   Каквото и да става, Нелсън Кейн е смотльо в очите на околните и няма начин да не започне сам да мисли, че е такъв. Бедно семейство, невзрачен дом и много неизпълними мечти. Кльощав, несръчен, неуверен и в позицията на аутсайдер, той става на десет. Но пък точно тогава чудото се случва и момчето открива неподозирани по-рано възможности в себе си. Изглежда, че умее да прави неща като истински нинджа, предадени по наследство от собствения му баща, изчезнал преди години. Там е и братовчеда Кени, чудната изобретателна баба, която помага според възможностите си, и мама, разбира се. Обаче докато Нелсън изпитва възможностите си, се появяват гигантските тирано-паяци и положението става доста сложно. Тук ще са необходими смелост и хитрост, така че всички се залавят за работа.

   В „Момчето нинджа“ има послание, е и достатъчно забавна, за да носи удоволствие. Освен това Джереми Лей е изпълнил книгата с прекрасни и съдържателни илюстрации на всяка страница. Всички герои са по своему симпатични и достатъчно убедителни. Между тях текстът е с голям шрифт, което би помогнало и на деца, които са „скарани“ с дългите изречения и дебелите книги. Историята е семпла и без излишни разтъкавания. Започваш да четеш, неусетно навлизаш сред героите и споделяш техните мисли и впечатления. Приятно начало на поредица, която е стигнала до номер 3. С любопитство ще очаквам следващите.

Оценка на Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Детски книги