„Необикновените приключения на Аладар Мейзга“ на Бела Риго

Приключения на щури планети

   Оказа се, че има още една книга за потресаващо смешното семейство Мейзга, което за мен е прекрасна новина, предвид приятните ми спомени за популярната преди години унгарска анимация. Освен удоволствието от четенето, си доставих и повече емоции през призмата на детския си ентусиазъм тогава. Давам препоръки още в началото, така че да не оставя и съмнение в читателите на ревюто. Хрумват ми думи като „щуро“, „шантаво“, „страшно забавно“ и „задължително“, но това си е лично мнение по сантиментални причини. След обобщаващата „Семейство Мейзга“, тук се насочваме към момчето гений Аладар, чиито експерименти довеждат до една малка революция в семейните отношения и стават повод за нови приключения, този път с поумнялото му куче Бльоки. „Необикновените приключения на Аладар Мейзга“ („Лист“, 2018, с превод на Юлия Крумова) направо ни изпраща насред големия и пълен с изненади космос, в който има много място за шантави планети с още по шантави обитатели. Е, може и да се срещат някакви разминавания с науката за вселената и физиката да е получила бонус от фантазията, но наистина става въпрос за нещо крайно любопитно, ако говорим сериозно.

   Младият Аладар е техник по душа, макар от време на време да получава помощ от прословутия си роднина от бъдещето Емзеперикс. Тук странникът липсва, но пък е оставил доста джаджи за построяването на истински космически кораб. Хлапето работи с ентусиазъм, въпреки честите брожения в семейството си. След абсурдно смешни ситуации, корабът е готов и се намира в калъф от цигулка, смален предвидливо, за да не привлече световните медии и за спокойствието на всички Мейзга. Това не пречи на Паула, Гейза и Криста да се врънкат за щяло и нещяло от време на време. И така Аладар и Бльоки се устремяват с два-три пъти светлинна скорост, за да разгледат случайно попадналите пред погледа им планети. Машиния, Криминалия или Милитария, винаги ще се намери някоя за готовите за приключенстват. А това са наистина странни светове, да си го знаете. 😀

   Ами няма как да ми омръзне да чета за Мейзга и техните проблеми, то е видимо от километри. Още съм зашеметен от брилянтните художници, които по онова време създадоха истински благоговеещи зрители пред екраните. И в двете книги образите са същите, така че и удоволствието е същото. Ако имате крилата фантазия и обичате майтапите с щипка хумор, не би трябвало да ви убеждавам допълнително. Лично аз харесвам по-разчупените истории, необикновените ситуации и „мозъкоразбърквачи“, както показва „Планетата на лъжците“. Удоволствието беше мое. 😊

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5