„Призракът от небостъргача“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 3) на Пиердоменико Бакаларио

Призрачен нахалник

   Дойде времето и на третата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Книгите следват доста приятна история, така че ще продължа да я чета. Все пак имам и малко забележки към Бакаларио, но ако никога нямам, това е все едно да попадна на абсолютно идеална книга по мой вкус. А и тук се борим не за моето внимание, а за това на многото хлапаци от днешното поколение, които имат особен вкус и са склонни да се отегчават твърде бързо, особено за книги. Все пак призраците са доста добри герои за целта – не ги боли, не ги сърби и действат така, все едно нито един закон не ги хваща. 😁 Разбирате ме, надявам се. Имаме и две момчета с коренно противоположен характер: Уил си върши съвестно работата, а Тъпър се опитва да е що-годе свестен помощник. И в „Призракът от небостъргача“ („Фют“, 2019, с превод на Нели Николова Раданова) постоянно се „ветреят“ разни призраци, от които рядко можеш да изкопчиш нещо полезно, освен ако не си ги „вързал“ с договор към агенцията. В тази нова история има един напълно свободен, според разбиранията на агенциите за призраци. Каквото и да му кажеш, все едно го е ощипала бълха (а знаем много добре, че и това няма как да се случи 😉). Да видим…

   Уил Мьогалей упорито е притесняван от леля си Мод, която продължава да се бори за неговото наследство. Ако се интересуваш от окултизма и викаш призраци, няма как да не си огорчен, че не притежаваш часовник като Януа, където живеят хиляди от тях. Той се намира в офиса на Уил и помага на агенцията да върви напред. Но този път от него няма полза, защото случаят не го изисква. В „Емпайър Стейт Билдинг“ се е появил един напълно свободен и доста своенравен призрак. Господин Махони пък е скръндза, но също така иска да работи на спокойствие в небостъргача, затова не му е необходим призрак, който да гони клиентелата. Уил и Тъпър се заемат с трудния случай, все пак трябва да опонират с всички сили на конкурентите. Освен това я има прекрасната Сюзън от втори етаж, която може да качи на небостъргача с идеята за повече интимност (по детски, разбира се). Е, няма как иначе, ако всичко е ясно предварително, приключението крие и доста изненади.

   Пиердоменико Бакаларио определено не е склонен да опростява сюжетите си, само защото аудиторията му е предимно от хлапета. Тук действително имаме приключение с всички условности на съвременния свят. Винаги има място за един скръндза, някой лъжльо, двама-трима ламтящи за богатство и всякакви други характерни образи за разкош. И да не забравя… Бакаларио, не може да оставиш Уил и Сюзън без достатъчно време за романтика! Скръндза! 😅 Но иначе съм доволен.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Книги от поредицата

1. „Хотелът на Ужасите“
   2. „Кошмарното семейство“
   3. „Призракът от небостъргача“