„Пакс“ на Сара Пенипакър

Войната и приятелството

   Рядко попадам на книга за всички възрасти, а „Пакс“ („Лабиринт“, 2018, с превод на Лидия Шведова) наистина е такава: красива физически, с деликатно излъчване, но и сладка по разбираеми причини. Тази книга-бисер месеци наред беше пред погледа ми. Все поглаждах корицата и се готвех за нея, като да бе особен предмет за изследване. Помислих си, че трябва да имам един цял свободен ден и без да се разсейвам да ѝ дам дължимото, което явно заслужава. Приказка, приключение, драма, може би… Детска книга, тийн, за по-пораснали… Тъжно, почти разплакващо начало, раздяла, несигурност и, там някъде, войната със своите черни краски и плахи очаквания. Има тръпка в това да ти разкажат красива история, забулена в тъмни облаци. Питър и Пакс – две същества от различни светове, които намират причина да бъдат едно цяло. Двама, но не съвсем, както казва Вола, останала сама в горската си къща, за да намери първо себе си. Няма философия, която да обясни приятелството по непринуден начин, но ето че Сара Пенипакър смело изписва страница след страница за чувствата, инстинктите и борбата, които го следват с непримирима постоянност. 

   Питър спасява Пакс – малкото лисиче с незавидна съдба и воля за оцеляване. А Пакс запълва празнината, която е оставила майката на Питър. Крепкото приятелство ражда едни от най-щастливите мигове помежду им. Докато не им е изпречва войната. Заразените-с-война шумно разрушават всичко съградено, приклещени от болестта забравих-кой-съм. Когато спасяваш себе си, те ръководят инстинкти, дълбоко заровени в ума. Макар и непрежалим, Пакс е изоставен, а таткото отива на война. Изгубил ли си приятелството, щом се чувстваш сам? Питър поема на път, за да открие едничкото същество, което го е накарало да бъде наистина щастлив.

   Трудно е да „влезеш“ в главата на горско същество, макар да са писани не едно или две книги през погледа на животните и техния свят от инстинкти, предпазливо ежедневие и постоянно бягство от опасностите на дивата природа. Сара Пенипакър смело навлиза в това тъмно кътче и рисува една поразителна картина близо до нашата собствена реалност. Освен Пакс, там са Сивия, Ежла и Дребосъчко – истинските обитатели на горските дъбрави. От домашен любимец, Пакс трябва да се превърне в ловец и жертва, да следва дълбоко вкоренените си инстинкти, за да оцелее. Срещата със заразените-с-война е изненадваща и трагична. Пенипакър е уловила онези психологически аспекти, които ни правят толкова уязвими. Инстинктите на човешкото саморазрушение приклещва в капан всичко наоколо. Разбираш, че някъде прозира грешка в системата и поемаш от горчивата истина, макар да ти се иска да я заровиш дълбоко в ума си. Има много тъжни сцени, които замислят. Герой като самоизолиралата се Вола е следствие на тази грешка. Болестта забравих-кой-съм бавно и методично те лишава от ценността на живота. Първо трябва да намериш себе си, постоянно си мисли тя.

   Тази книга е неописуемо прекрасна. Детска, за поотраснали, за възрастни… Според мен тя е за всички. Несъмнено гореща препоръка!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Аз чета
Catwolf’s writings
KRISJUSTLOVETOREAD