„До дъно!“ на Мирослав Костов

Наздраве за Хобсбрук!

1-24565432-001   Ако нещо е щуро и свързано с книга, любопитството ми е възбудено. Така „До дъно!“ („ИвиПет“, 2018) си намери своя пореден читател в мое лице. Макар да не е от дебелите фентъзи истории с безкрайни описания, „за да е всичко ясно черно на бяло“, романът на Мирослав Костов си има своя чар, и дори прекрасна корица в съзвучие със съдържанието, която ми направи добро впечатление. Сърбят ме пръстите да напиша, че това си е пълнокръвен „пиянски“ роман, предвид заглавието, но историята в него има доста повече от вдигане на наздравици и разказване на вицове. Всъщност започва наистина интригуващо и човек разбира още от първите страници, че ще бъде „погълнат“ без много церемонии. За сметка на това, мащабът не е голям: малко селце, неговите колоритни жители и очакваните странни гости, влезли бързо в митологията на измисления свят. Все пак а ясно, че наближава алкохолен празник и ще има „богат улов“ от комични ситуации. Историята е пример как от дребни и наглед незначителни детайли може да се получи добро и забавно четиво. Изненадата ми е приятна, несъмнено.

   Ако има хумор, то задължително си трябва и един отличаващ се от тълпата герой с проблеми, претенции и силно присъствие. Тази роля изпълнява застаряващия воин Артелерон Худин, вече в пенсия и с много поводи да надига чашката, въпреки потенциала си на вещ в някои редки магии. Причина за това удобно състояние е разрастващата се търговия между този и онзи свят. Несъмнено помагат и редицата обичаи и вярвания, популярни специално в този колоритен свят. Худин си има за помощник оживял наново младеж, който „набира“ подходящите материални блага от местните жители, за да върви търговията. Тази комбина би могла да продължи своето съществуване вечно, заради малката подробност, че нашите герои са практически безсмъртни, но не на това мнение са жертвите на честите обири. Докато всички се готвят за предстоящия алкохолен празник, Худин и Лавес ги грози разобличаване. А скоро идват и мистериозните брегори.

   Типично за едно хумористично фентъзи, има безброй комични ситуации, наред със сериозните стълкновения и магически подробности. За мен Костов е доста интелигентен автор, предвид приятно композираното му произведение. Не ангажира прекалено читателите си със странични подробности, а им сервира направо основното, без залъгващи трикове. Всъщност се създава една приятна атмосфера и с това четенето става истинско удоволствие. У нас не виждам примери за подобен роман, така че изненадата е с положителен знак. Все пак ако има нов тираж, нека се пооправят дребните грешчици тук-там и да се помисли за смяна на прекалено твърдата хартия, която пречи да се чете без напрежение в ръцете. 😉

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s