„Последните деца на Земята и Космическото отвъдно“ (книга 4) на Макс Бралиър

Зимни чудовищни приключения

1-218180_b-001   Бързо-бързо преминах и през четвъртата книга от апокалиптичната тийн поредица, която се оказа не само екшън ориентирана, макар да си ги имаше типичните битки на хлапетата герои. Може би свикнах с това детско преекспониране на приключенията с чудовища и филмови препратки, което е типично за аудиторията на книгата, затова новите нюанси ми харесаха изключително много. Сред тази „дандания“ от екшън сцени, няколкото „спирки“ показаха съвсем друга страна от хлапашката действителност. „Последните деца на Земята и Космическото отвъдно“ („ProBook“, 2019, с превод на Боряна Даракчиева) все пак си върви в подходящата тоналност и новите чудовища ги има в изобилие. Но в един момент се оглеждаш и разбираш, че ти и приятелите ти са прецакани и остава само да си направиш съответните изводи за бъдещето. Самата книга е като компютърна игра – печелиш, губиш и се връщаш назад, докато се научиш да преминаваш през всички капани. По някое време ти идват нови идеи, но ако ги няма, приятелите ти идват на помощ. Бралиър отлично знае, че нещо тук трябва да се промени и го прави в самия край. 

   Бандата хлапаци вече се е справила с едни от най-големите чудовищни чудовища и се отправя към заветната цел – другите оцелели. Но, както става в най-драматичните филми, трудностите не свършват просто „ей така“. На арената за битки се появява нов герой, съвсем човек, но с идеята да подпомогне пълното завземане на планетата от космическите ужасии, подчинени на Резох. Новото момиче сякаш се е подготвяло цял живот за последната битка и държи да излива злобата си буквално навсякъде. Планът е направен и повлича един от нашите герои към смъртна опасност. Тук трябва да споменем, че приятелите са най-голямото ни богатство и трябва да ги пазим като очите си. Цялата компания от биткаджии се впускат в едно от най-трудните си начинания до този момент, а времето започва да изтича.

   Има известна градация от предишните книги на Бралиър. Аз не бих и бил доволен, ако цялото действие тече само в една посока и нищо не се променя. Но пък какво пречи да има колосални битки, в които хлапаците да се изявяват като герои на планетата? Надявам се в следващите още ненаписани книги да се промъкнат повече идеи, за да няма разочаровани. Съмнявам се дали един подрастващ се интересува от това, но нали книгите се пишат от бивши хлапаци. 😀 На последните страници има готина снимка на Бралиър като дете, което сковава собствена къщичка на едно дърво. Детските писатели помнят и знаят как стават тези неща. Ще мине време до появата на следващата книга, но имам търпение.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Книга 1: „Последните деца на Земята“
Книга 2: „Последните деца на Земята и зомби парадът“
Книга 3: „Последните деца на Земята и кошмарния крал“
Книга 4: „Последните деца на Земята и Космическото отвъдно“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s